Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма за туристическите атракции и начина на обучение на кадрите в бранша

Има ли туризъм у нас и има ли кой да учи на туризъм?

Г-н Драганов, след като всички правителства до сега говорят, че туризма е приоритет не държавата, а не виждаме особени промени до сега, какво трябва най-накрая да се случи?
- Като цяло почти нито едно правителство, включително и това на Бойко Борисов не можа да разбере значението на туризма. Как трябва да се организира огромната собственост на държавата в частта туристически атракции, природни забележителности и нематериална собственост. До момента България не знае коя е туристическа атракция е собственост на държавата и министър Трайчо Трайков не може да посочи нито една своя собственост като министър, която да управлява. За първи път са актувани 50 архитектурни паметника, но предстои да бъдат актувани около 20 хиляди, които са в основата на туристическата индустрия.

Как ще се справим с проблема с обслужването?
- Обслужването на кое? Ето пак изниква въпроса - най-важно е да бъдат дефинирани туристическите атракции и публичната държавна собствена. Ние дори нямаме регистър, нямаме и подготвени кадри. Вярно, много археолози и историци се занимават с архитектурното наследството, но съвсем друг е механизма на управление и той не се извършва с по-горе споменатите хора – нужни са специалисти, запознати с икономика, мениджмънт и начин на стопанисване.
Що се отнася за кадри в хотелиерството и ресторантьорството - там има няколко проблема:
- единият е - качествата на преподавателите
- друг е - какво става с кадрите, които завършват, каква е връзката бизнес- образоване
- и какво става с кадрите в самите предприятия – квалификации и преквалификации
Вярно е, че обучение не липсва съвсем, но се броят на пръсти учебните заведения, които предлагат европейско ниво. Принципно имаме много учебни заведения, които обучават, но в голямата част непрофесионално, защото преподаватели не познават материята. От друга страна имаме унищожаване на самите кадри защото те попадат в една среда, в която част от нея е в сивата икономика. Така много от завършилите не могат да получат ясна представа за управлението на един комплекс. При положение, че не са с нереален трудов договор, че не им се заплаща първа заплата, защото ще има липси, не получават и последна заплата, получили са разочарования от работата – то тези хора по-нататък са унищожене за туризма. Те са с погрешна постановка за това как се прави бизнес и как се управлява туризма.

Моля коментирайте