От скарата се носи такъв ароматен дим, че очите и съзнанието вече празнуват, преди още до небцето да се е докоснала кулинарната магия, която този сезон сътворява Майстор Даци от столичния ресторант „Котилото”. Сръбската скара, с която той щедро пълни чиниите, е една от най-добрите, които съществуват, защото е събрала стара и нова история, ценни рецепти от дядото на Даци, гарнирани с най-важната подправка – щипка любов.
В „Котилото” са подготвили такова зимно меню, че ще разтопи сърцата и на най-заклетите гастрономи. В него са включени и някои напълно нови рецепти, които майстор Даци е открил в тефтера на дядо си, известен сръбски кулинар и ресторантьор. Само си представете пушено месо на скара, което леко е поръсено със захар, за да образува карамелена коричка и поднесено с типичния сръбски каймак, който се разтапя от топлината. Ммм… преглътнахте ли вече? Или сърми с малки парченца пушено месо в каймата, което придава уникален вкус? В менюто се редят и руловани свински гърди на шиш, пълнена плескавица със спържа, яйце и кисела чушка, крехък свински черен дроб с манатарки, задушени картофи с лук и кисела чушка, туршия с павлака.
„За да сме сигурни, че всяка хапка, която опитват нашите гости е кулинарно изкушение, приготвяме сами голямата част от зимнините”, споделя Йонко Георгиев, собственик на „Котилото”. На масата ще ви подредят хрупкави кисели краставички, кисело зеле, шарена туршия, люти мариновани чушлета с чесън и оцет, маринован карфиол по сръбски. А само една лъжица печен сръбски боб на скара с подправки и чесън може да ви разплаче от умиление.
И докато майстор Даци дирижира на голямата скара, разказва: „В Сърбия празнуваме Бъдни вечер по стар юлиански календар на 6 януари. Спомням си в детството, че винаги е имало сняг и тази приказна бяла картина навън, в съчетание със суматохата на майка по приготвяне на празничните ястия, създаваше невероятен уют и семейно щастие. Майка приготвяше боб, печеше тиква, баница, вареше ошав от сливи, месеше питка. В Сърбия имаме благ пост на бъдни вечер, което означава, че на масата има и риба. А от 7-ми януари започва Божич, когато се коли прасето, слагат се да се пекяат меса и се отварят различни туршии. Тази атмосфера в топлата стая, която дори сега е пред очите ми и пълни душата ми, беше истинско детско щастие.
Моят дядо беше много добър готвач, отворил е няколко ресторанта в Сърбия, готвил е дори и на Тито, както и във Виена, в сръбския храм. Той имаше отлични познания по кулинария – винаги знаеше коя подправка подобрява ястието, кое месо с какво се съчетава. Често експериментираше и правеше някаква изненада, като даваше собствено име на ястието. И най-важното - влагаше много любов, в това, което създаваше, а тя е най-великата подправка. Аз съм наследил от него тази дарба и съм му благодарен за това наследство, което ми е дал.”
Да отидеш в „Котилото” е истинско преживяване и пир за душата и небцето. Не бързайте да си тръгвате, заслужава си да се оставите в плен на сръбската кулинария и уюта на камината. А майстор Даци и Йонко могат да ви разкажат много интересни истории. И да не забравите за дюлевицата с кехлибарен цвят и уникален аромат? Наздраве за дългите зимни обеди и вечери!
За контакти и резервации: тук
