Нирвана край устието на Ропотамо

Тази снимка може и да е от Малдивите, но не е! Тази снимка е от прозрачните води на Черно море, там, където р. Ропотамо целува морето. Колкото и да не ви се вярва, и у нас имаме кристални води и самотни плажове, където дори няма и малки вълнички, които да се обръщат на пясъка, а птиците необезпокоявани стоят по цял ден на естествения вал от камъни, нанесени от реката в морето…

Толкова е тихо, че е чак нереално. Водата на брега дори не се обръща, за да има поне някакво шумолене. Птиците са накацали по камъните и са се кротнали, звук не издават. И аз съм се отпуснала на един голям сух дънер, толкова изгладен от морските вълни, че е супер приятно да се облегна на него. Мислите ми нещо се плъзгат и не мога да ги събера. Е, чак ми идва в повече тази безметежност – пляскам с ръце, за да подплаша красивите бели чайки и те шумно излитат...

Това е един от малкото останали девствени плажове у нас, може би, защото до него няма път дори и за високопроходим автомобил. „ВИП” плажът на устието на Ропотамо е достъпен за малцина и това го прави наистина уникален. Този плаж се намира на територията на резерват Ропотамо и именно затова е опазен от строителна инвазия и туристическо нашествие.

Ние оставяме на суша автомобила ни, край плаж „Аркутино” (за който ще ви разкажем отделно) и тръгваме по вода. Имаме надуваем каяк, с който сме превзели не един и два заливи и сърдити морета. Всъщност, това май е най-добрият начин да се стигне до устието на Ропотамо.

Ако искате все пак да дойдете с автомобил, трябва да тръгнете от северния плаж на Приморско и ще достигнете до бариера след около 4 км. Там оставяте колата и ви очакват 2 км. ходене пеша сред красива гора и нахални мушици, които се навират в очите.

Другият начин е през гористата местност откъм Аркутино, но по джапанки няма да успеете да минете. Още повече по бански, защото храсти и треви колкото искаш. Трябват ви по-здрави обувки, той като може да обезпокоите някои влечуги там, обилно намазване срещу комари, които буквално могат да ви изядат и накрая ако сте успели да „оживеете”, едва ли ще имате сили да се порадвате на наистина уникалната морска красота. Сега разбирате ли защо този плаж все още е девствен?

Ние акостираме по обяд, на по-малкия плаж, а на около 50 м от сушата са пуснали котва две яхти. Почти всеки ден там пристигат такива, които прекарват деня сред изумрудените води, а някои от гостите им стигат с плуване до сушата. Е, в дадени моменти са и по-шумни, но който иска пълна изолация да си купи остров! (отсреща е Змийският остров и по цял ден може да си общува с водните змии, които изобилстват, но и този остров е резерват).

Часът е 2 следобед. Имам усещането, че всичко е замряло – никакъв вятър, птиците са накацали по камъните във водата, слънцето сипе жар отвесно, а водата стои и не мърда като в езеро, единствено усещаш различната и температура в пластовете, която се получава от вливането на реката. Тишината е нереална. Пълна Нирвана…

Все пак правя няколко дължини в кристалната като сълза вода. Постепенно усещам, че цивилизационните ми желания изчезват и бих останала тук – без да мисля за списания, интервюта, трафици, коли, дрехи, гримове... Ще се оглеждам в стъкълцата на сандалите ми, докато забравя и това да правя… Колко ли обаче ще издържа?:)

В древността на това място е имало пристанище, което се е казвало „Херсонесос“. От устието до нос Св. Димитър, който се намира на запад, по морското дъно са намерени много глинени съдове и котви от късната античност и средновековието, които сега се съхраняват в музеите на Приморско и Варна. В средновековието пристанището се казва „Ориспотамо“ , което в превод означава „Граничната река“. Тогава там е минавала и границата между България и Византия. Така впоследствие идва и името Ропотамо на реката, която е дълга 48,5 км.

Часът е 5, а греблата ни очакват. Колкото и да не искаме, трябва да се връщаме към цивилизацията. Прекарахме един ден в друг свят, където времето почти е спряло. За късмет вятърът е в гръб и това много ни помага при гребането. Обещаваме си, че догодина ще се върнем отново там .

Пристигаме край скалите на Аркутино, където „скриваме” каяка, защото утре ще се върнем, за да отплуваме до плаж Аркутино, за който ще ви разкажем.

Категория: