Обожавам Гърция и често прескачам до южната ни съседка. Каквото и да си говорим за континента обаче, островите си остават голямата ми любов.
Обичам залеза над Оя, в чийто пурпур можеш буквално да потънеш. Все още съм влюбена в лазурното море на Лефкада и Кефалония. С уханието на прясно откъснати лимони, розмарин, цъфнал босилек и най-доброто узо-мезе, което можеш да опиташ през живота си, Миконос също е едно от магичните места, които си заслужава да погледнеш през потна чаша с дъх на анасон. Ето и любими гръцки гледки, които обикновено споделям с глътка Plomari.
Санторини – изстинал вулкан с горещи чувства
Санторини ухае на билки и море, и ако има гледка на света, която може да спре сърцето за части от секундата – ще я откриете там. Ако се разходите по ръба на отдавна изстиналия вулкан може и срещнете някое от легендарните магарета на острова, но най-вероятно откритието ви ще е съвсем различно... А ако не я намерите – перфектната гледка сама ще ви извика. Насладете й се с чаша узо в ръка и не забравяйте, ако точно по залез в Оя си пожелаете да се върнете отново на острова – желанието ви ще се сбъдне.
Миконос – когато ветрените мелници измерват времето до залеза
Влюбих се в него, когато една вечер се разхождах из стария град и видях отворените врати на десетките малки църкви, а в прозорчетата им светят малки свещи. Има магия в този остров, който носи в себе си истинския дух на гръцките рибари и щипка от разкоша на източните сладкарски традиции. Разточителни партита, най-щурите пиано барове и не на последно място – много старинен, почти консервиран средиземноморски дух. А когато изпращате залеза на фона на емблематичните ветрени мелници, погледнете го през чаша узо – така той става още по-магичен.
Някои го обичат с лед, други с мъничко вода, за да разтвори по-добре мекия си дъхав аромат, а аз... Аз го обичам с гледка. Защото така ми носи усещането за любов и една малка „Нирвана“, която не мога да намеря никъде другаде. Просто когато погледнеш света през чаша Plomari, той сякаш изглежда като едно по-хубаво място.