Съобщение за грешка

Deprecated function: The each() function is deprecated. This message will be suppressed on further calls in menu_set_active_trail() (line 2405 of /home/tbmaga/public_html/vacancia/includes/menu.inc).

Древна китайска приказка (втора част)

Когато сте в Китай няма как да не посетите и единственото построено от човека съоръжение, което се вижда дори от Луната. Точно така, говоря за Великата китайска стена или Уан Ли Чан Чън. Била е изграждана постепенно над 2000 години, като защита срещу нахлуващите от север грабливи номадски племена. Някои сектори може би са били изградени през VІІІ в. пр.н.е., но различните части на стената не са били свързани преди обединението на империята през 221 г. пр.н.е., когато тя се простира на около умопомрачителните 6000 км. Над един милион работници – селяни, войници и затворници са участвали в строежа на стената, изграждайки я достатъчно широка, за да могат десет войника или пет коня да се движат по нея. Първоначално, стената е била построена, за да държи чужденците настрана, но днес тя е сред основните примамки за тях. Толкова много хора отиват да уважат това човешко изобретение и всички изпитват своеобразна гордост. Стената е изградена сред планини и долини, сякаш няма какво да я спре. Прилича на огромен императорски дракон, а нейното изграждане е подвиг на човечеството.

Оставаха само още три дни от моето китайско приключение. Мислих си, че съм се докоснал до повечето традиционни храни и напитки, но не беше така. Един мрачен следобед посетих малко заведение за чай. Поръчах „Чай с вкус на Китай“ – никога не съм мислил, че мога да бъда толкова впечатлен от чаша чай. Вкусът ме остави безмълвен. Помня думите на сервитьора: „Времето, което се отделя за събирането и по-късно обработването на чая, е толкова много, че времето, през което изпивате една чаша чай, няма да е достатъчно, за да го обсъдите.“ Беше прав!

Армията на император Цин Шъхуан

Сбъднах още една своя мечта, докоснах се и до най-голямата археологическа находка през изминалия 20 век - Теракотената армия. Благородно завидях на селяните, които през 1974 г. случайно я откриват, копаейки кладенец близо до сегашния китайски град Сиан. 8 101 войни, каляски и коне в реални размери, изработени само от теракот. Всички тези статуи са изваяни специално, за да охраняват император Цин Шъхуан в неговия задгробен живот. Още едно творение, което излъчва величие и сила и те кара да се чувстваш прашинка в този невероятен свят.

Гората с кайсии

С аромат на канела, разпръскван от цъфнали кайсии ме посрещна град Гуйлин – последната спирка от моето пътешествие. От тук идва и името на този град – буквално преведено то означава „гората с кайсии“. Градът е известен с варовикови хълмове, които създават красив сюрреалистичен пейзаж – едно от най-прекрасните места в цял свят за мен. Случвало ли ви се е да пътувате, да гледате към небето и вместо обикновени облаци да виждате приказни същества? На мен да, и може би затова природата на Гуйлин ме впечатли толкова много! Чудновати по форма хълмове, носещи не по-малко колоритни имена, се извисяваха над безкрайни оризища. „Хълмът на камилата“ – сякаш не беше просто група дървета, а истинска изваяна камила. Сред другите, които запомних бяха „Пет тигъра уловили козел“ и „Катереща се костенурка“. Гуйлин е земя на легендите. Древни предания разказват, че хълмът „Хоботът на слона“ някога е бил слонът, с който Небесният император пътувал из цял Южен Китай. Веднъж слонът се разболял, но бил излекуван от местен човек. За да му се отблагодари, слонът започнал да му помага със земеделската работа. Небесният император се разгневил като разбрал това и за наказание превърнал слона в камък. Хоботът образува аркада, известна като ”Аркадата на луната във водата“ – отражението на луната наподобяващо пълна луна.

Толкова много впечатления, емоции и нови места, всеки ден в Китай е уникален. Страната предлага изобилие от възможности, интересно е дори да се разходиш в местния квартал, да минеш по малките улички и да видиш бита на хората. Някои от тях са видимо бедни, но все така усмихнати и дружелюбни. Изпитвам толкова топли чувства към всичко там. Вечер като се прибирахме в хотела разглеждах по цяла нощ всички снимки, които съм направил през деня и преживявах отново всеки един момент. 10 дни в тази страна са нищо – неусетно се изнизват. Трябват ми още, защото има толкова много, което все още не съм открил.

Приказка с щастлив край

Китай остава една от любимите ми дестинации, които знаят как да завладеят сърцето ти, да те развълнуват и да те накарат да се влюбиш – в аромата, въздуха, духа и историите и легендите. Не беше лесно да се кача отново на самолета, защото не исках да си тръгвам. Времето отлетя като един миг, силно ме развълнува и докосна душата ми. Наистина има места, които толкова силно ни завладяват, че ни променят. Карат ни да оценим живота и да се научим да му се наслаждаваме повече.

Дните се редят и наистина в един момент осъзнаваш, че толкова малко е нужно, за да сбъднеш мечтата си! Просто не трябва да се отказваш, да се трудиш неуморно и да вярваш. А и повечето приказки завършват с щастлив край.

 

 

Категория: