Съобщение за грешка

Deprecated function: The each() function is deprecated. This message will be suppressed on further calls in menu_set_active_trail() (line 2405 of /home/tbmaga/public_html/vacancia/includes/menu.inc).

Древна китайска приказка със съвременен дух (част първа)

Обичам да пътувам и да откривам нови дестинации, от онези, които не фигурират често в туристическите брошури. За мен най-голямата екзотика е в това да си извън зоната на комфорт и да правиш неща, които те зареждат духовно и те обогатяват интелектуално. От 10-на години съм истински отдаден пътешественик, който непрекъснато се чувства на предела между два свята и точно това поддържа тръпката жива. Затова избрах Китай!

Тази дестинация от много време ме вълнува и нямах търпение да й отдам цялото си внимание, за да я изследвам, опозная и открия кое всъщност я прави толкова магнетична и интересна. Всяка година там отиват милиони хора от цял свят. Вярно, че не е от онези скрити места, на които никой не е стъпвал, а е истински туристически и икономически гигант. Но това, което най-много ме привлича в Китай, е древността на тази страна. Винаги изпитвам силно страхопочитание от подобни места. Вълнението да си на територия, която е с толкова дълбока история, е неописуемо.

Културен шок

Въпреки ранния полет, в цялата група витаеше особена еуфория и нямахме търпение да пристигнем. Всички си говорехме и обсъждахме програмата, която ни очакваше и се смеехме, защото все още не можехме да повярваме, че ще видим на живо местата от снимки и реклами. Преди пътешествието имахме сериозен инструктаж, при който ни запознаха с особеностите на Китай, някои закони, разпоредби и какво трябва и не трябва да правим. Стреснахме се като разбрахме, че чешмяната вода в Китай не става за пиене. Не ни обясниха точната причина, но всички хора дори и китайците разчитат на бутилирана вода, която е доста евтина и я има навсякъде. Друга особеност е, че не трябва да носим запалка в багажа си, в противен случай те карат да отваряш куфара и да вадиш всичко, докато не я намерят. Нещо важно - винаги носете в себе си тоалетна хартия или салфетки, защото в повечето китайски тоалетни няма. Ситуацията е същата със сапуните и сешоарите за ръце. Колкото и да е странно, на повечето места там не е прието да се използват. За щастие в хотелите не е така, особено в хубавите, там може да разчитате на перфектно обслужване.

Кацнахме на гигантското летище в Пекин - Beijing Capital International Airport. Честно казано за първи път видях толкова огромно летище – но въпреки мегаразмерите си е много добре организирано. Това е едно от нещата, които винаги ще ме впечатляват в Китай – толкова много хора, на толкова голяма територия и всичко изглежда перфектно подредено. Успели са да постигнат удивителна хармония, дори по забързаните улици на Пекин.

Докато пътуваме за хотела, имаме чувството, че сме в центъра на мравуняк. Всичко около нас е забързано, еуфорично, динамично, но се поддържа невероятен ред и цялата тази динамика, всъщност не е напрягаща. Наблюдаваш и се наслаждаваш, на високите небостъргачи, които сякаш наистина докосват небето, на съзвучието между древното и модерното. Удивително е, трябва да се види и усети задължително. Намираме се в центъра на най-големия мегаполис и се чувстваме толкова нищожни. Сякаш сме попаднали в някой фантастичен филм и всичко около нас е невиждано до този момент. Някои от сградите са с нереални форми - една наклонена настрани, сякаш всеки момент ще падне, а друга е толкова висока, че трябва да легнеш на земята, за да видиш нейния връх. Буквално бяхме изтръпнали от възхита и всеки мълчаливо преживяваше връхлитането на този културен шок.

Ястието на Лунния празник

Колкото и да бяхме захласнати по размерите и красотата на Пекин, нямаше как да изключим факта, колко бяхме огладнели. Само при мисълта, че ще опитаме истинска китайска кухня, стомасите ни започнаха да издават възторжени звуци. Попаднахме в страхотен ресторант и всички седнахме около голяма кръгла маса. Персоналът започна буквално да носи едно след друго разнообразни ястия, които биха изкусили и обонянието на най-придирчивия гастроном. Хората бяха толкова любезни, че ни разказаха подробно за произхода и начина на приготвяне на тези ястия.

Юансяо е задължителната гозба от новогодишната вечеря. За нейното приготвяне са необходими сусам, фъстъци или боб и захар. Те се объркват с вода на топка и се слагат в съд с лепкав ориз. Съдът трябва да е затворен, като по този начин оризът покрива пълнежа и се оформя топка, която е по-малка от яйце. В забързаното време обаче, повечето хора си купуват готови тези ястия от магазина. Никога не бях ял нещо подобно, вкусът беше вълшебен.

Обядът продължи с Дзундзъ – ястието на празника на Дуану. За произхода на този празник има различни легенди. Най-популярната гласи, че този ден е в памет на известния патриотичен поет от древността Чю Юан. Той живял във Воюващото царство Цу през трети век преди н.е. След провала на родината си, на пети май, той скочил в река Милуо и загинал. След това всяка година на този ден, в негова памет хората хвърлят ориз, сложен в бамбуков съд в реката. На различни места в страната Дзундзъ има различни вкусови предпочитания. В градовете край река Янзъ Суджоу, Дзясин и Нинбо пълнежът е червен боб, кестени, месо и др. Традиционният Дзундзъ в Северен Китай се състои главно от сухи плодове.

Последното ястие, което успяхме да вкусим бе Юебин - ястието на Лунния празник. На 15-ти август по китайския традиционен календар се чества празника на луната. Вечерта на празника е необходимо да се яде Юебин и да се наблюдава за пълнолуние. Това ястие ми напомни за най-вкусния солен пай, който някога съм опитвал. С повишаването на жизнения стандарт на народа, се променя и пълнежът на Юебин. Освен традиционната захар, кестени, червен боб, мариновано месо, сега се прибавят и патешки яйца, плодове, сметана и др. Така завърши нашият традиционен обяд в Пекин.

След обяда се впуснахме в разходка из центъра, за да разгледаме най-цветната столица в цял свят. Разхождах се, наблюдавах хората. Всички бяха усмихнати и изглеждаха доволни. Толкова силно ме заредиха с положителни емоции. Пробвах да поговоря с местните, които срещах по пътя, но неуспешно – те не знаеха моя език, а аз техния. Въпреки това изглеждаха топли и мили хора, толкова много можех да науча от тях. Дори разговорният речник, който носех, не успя да ми помогне.

Забраненият град

Една от мечтите ми се сбъдна още през втория ден – с бодра стъпка и усмивка на лице влязох в Забранения град, за който бях чел толкова много. Като знам, че простосмъртните не са дръзвали да влязат там, се чувствах толкова горд днес. В продължение на цели 500 години, на обикновените граждани е било забранено да припарват на това прекрасно място. Забраненият град е бил императорския двор на двайсет и четирима императори от началото на династията Мин през ХV в. до падането на династията Цин през 1911 г. Имах чувството, че там всеки един човек се превръща в уважаван император. Дори въздухът бе пропит със сила и мощ. Чувствах се непобедим. Старият град е най-големият, най-цялостният и най-добре запазеният конгломерат от старинни сгради в Китай, представящ резултата от работата на легиони работници. За жалост, поради пожари и плячкосвания много от неговите натрупани богатства и пищни мебели отдавна са изчезнали. Въпреки това, този огромен комплекс от зали, павилиони, дворове и стени е шедьовър на архитектурния баланс. Касетка, със записан от Роджър Мур разказ, ни помогна да си представим живота тук. Разказите са изпълнени с легенди за евнуси, метреси, министри, свещеници, дворцови интриги и страхотни ексцесии. Най-накрая разбрах, защо този комплекс е спечелил названието си „град“. Отговорът е неговата огромна площ – заемаща над 735 декара. Императорите и техните слуги никога не са излизали от пределите на това приказно място, като за тях това не е било нещо толкова необичайно даже напротив. Те са вярвали, че са в космическия център на вселената. Като че ли и аз повярвах в него, въпреки краткото време прекарано там.

Мислих, че съм чел за повечето красоти и странности за Китай още преди самото пътувано, но останах изненадан. Виждали ли сте птица с четири крила? През 2004 г. е открита странна археологическа находка - вкаменелост на четирикрилата пернат представител от древния свят. Палеонтолозите оприличават птицата на летящ динозавър с размер на катерица и с дълги криловидни израстъци и на краката. Тези същества са обитавали земята преди около 120 милиона години. Всичко това научих от много приятни хора в хотела, с които се запознах. Явно и те са толкова запалени приключенци като мен.

Категория: