последна статия

Какво очакват кандидатите за работа?

Ако си мислите, че ще обсъждам политическата обстановка в страната, лъжете се. Възмутен съм или по-скоро учуден, как за толкова години, толкова изписана литература, очеваден опит дори и персонален на всеки един от нас, няма прогрес в областта на подбора на кадри. Всъщност липсата на прогрес е един от основните характеризиращи ни елементи като нация. Да, става въпрос за човешките ресурси и как се тръби, че няма безработица, а има липса на квалифицирани кадри. Като скромен или по-скоро не „квалифициран кадър“, ще се опитам да изложа вижданията на „другата страна“, като съм събрал личния си опит, с този на мои приятели и познати.

Ето какво показва скромният анализ на един кандидат за позиция

Всички компании търсят високо квалифицирани кадри срещу малко трудово възнаграждение. Не се скрива учудването на 20 годишният служител от човешки ресурси, когато поискате заплата, подобаваща за отговорностите и позицията. За добавки и дума не става. „Има толкова много чакащи пред вратата кандидати!”.

От друга страна липсва каквото и да е държавна регулация или помощ. Бюрото по труда обслужва единствено малцинствата и необразованата част от населението. Няма нужда да се обижда някой, но там длъжност, по-висока от хигиенист , едва ли ще ви предложат. Скромно чакат да ви мине периода, все едно сте паразит на гърба на държавата и е въпрос само на време да се „излекуват“ от вас.

Но да се върнем на подбора...

Очаквате отговор от вашия агент от отдел „Човешки ресурси” или фирмата, в която сте кандидатствали? Това изглежда като загубена мисия. Но защо? Каква е разликата от това да продаваш автомобили, мобилни телефони или услуги – няма, с едно изключение! В днешно време това е най-важният ресурс - човешкия! Дали е ясно за занимаващите се с подбор на персонал и мениджмънта на една компания? Не съм убеден. Това е въпрос на отношение и към настоящите служители.

Ако приемем, че един автомобил няма да доведе до бъдещи имиджови проблеми, то повярвайте, един неправилен или още повече некоректен подход към кандидат води до изключителни последствия за компанията – независимо дали това е фирма за подбор или фирма с директно търсене. Искам веднага да сложа едно уточнение – разбира се, не важи за всички, защото има и много специалисти в България, показващи високо ниво на професионализъм и „човешко” отношение към кандидата. Но както казва максимата, изключението потвърждава правилото и за съжаление често имаме „шанса” да попаднем на „гнила ябълка“.

Какво очаква един кандидат за работа в процеса за подбор?

- Елементарен, но изискан отговор потвърждаваш, че неговото послание – резюме и мотивационно писмо са получени. Няколко изречения, в които основното трябва да е, че благодарят за изпратената автобиография и „ще се свържем с вас до ...”.

- Телефонно обаждане с покана за интервю. В противен случай, лек и безобиден мейл темплейт с едно просто „Благодаря Ви, че проявихте интерес към позиция „Х” в нашата компания и за съжаление избрахме друг кандидат. Ще запазим вашите данни за последващи отворени позиции”.

- Покана за интервю. При този процес много фирми считат за нормално кандидатът да чака 30 -40 минути да се освободи интервюиращия (съжалявам, но няма никаква логика!). Какво очаква една фирма впоследствие, като първото впечатление е липсата на организация?! Трябва да се има предвид, че кандидата може да има и други ангажименти и не сте вие неговата основна цел и задача в живота.

- Интервю. На самото интервю кандидатът очаква, не само да му задават въпроси. Подборът е двупосочен и кандидатът също избира. След първото впечатление за закъснение, ако интервюиращия не даде разяснение за основните показатели на позицията като йерархия, основни задачи, очаквания и работна обстановка, се оказва, че избира само едната страна. Допуска се и друга много груба грешка - интервюиращия да чете автобиографията на кандидата пред него, което означава нулева предварително подготовка! В последно време зачестиха и случаи с въпрос: „Вие за коя позиция кандидатствате точно?“  Ама Вие сериозно ли!? Нали сами определихте срещата?

- Нека не забравяме, че преди всичко е нужно да сме хора. В по-ниските позиции дозата на притеснение у кандидата е сериозна. Той кандидатства за работа, а не за присъда! Когато получава почти нулеви отговори на въпросите си или „на следващ етап ще разберете”, е отношение, което не буди доверие. Да приемем, че заплатата може да я коментираме по-нататък, но за основни изисквания за длъжността и структура на фирмата, кога, ако не сега?

- Интервюто продължава като след преминаване през цялата автобиография настава мълчание. Започвате „нагло“ да питате неща, които ви интересуват, защото сте прочели това-онова. Комуникация липсва, а нали точно тя отделя човека от маймуната?

- И не на последно място бях свидетел и на изпитващ вундеркинд - може да ви слуша и да си чете Фейсбука едновременно. Какъв талант! На мен лично ще ми е трудно. Същият този човек, ще представи своя „задълбочен анализ“ на своя ръководител /възложител. Този човек, как ще вземе решение и ако го вземе, правилно ли ще е? Често сме свидетели на последващо пускане на обяви.

- След интервюто. Настава тишина, като в старите руски фирми за войната. Кандидата очаква едно обаждане или поне съобщение по електронната поща – „Благодаря, че отделихте време за интервюто, ще осъществим връзка с обратна информация…”. Липсата на отговор е не само признак на лошо възпитание на изпитващия, но и говори много лошо за имиджа на компанията.

- Ако все пак успеете да си изберете някой, и го поканят на работа, не е професионално да му се каже само – „Ти си”, а да изпратите подробен мейл с детайли за договореното, какви документи изисквате, какви са ви очакванията за срокове и да поискате потвърждение от него.

Това са само част от стъпките, които хората , търсещи понякога работа, очакват.

Същото е като в магазин за техника - отиваш, гледаш и имаш очаквания. Продавачът безспорно също има очаквания. А търсещият продава най-ценното – труда си и дори самия себе си. Това е двустранен процес. Не се определям като професионалист в тази област, но съм имам опита и от двете страни и повярвайте, разликата в професионализма и отношението на хората си личи.

Често сценарият предполага, че ако кандидатът е бил за позиция от среден или висок мениджмънт все ще си намери работа след време. А вие тогава не сте си свършили работата. Идва момент, в който същият този „досадник“ има нужда от персонал - дали ще се обърне към вашата агенция за подбор? Дали си направихте сметка, че и на пазара на човешки ресурси има сериозна конкуренция? Какво послание оставихте в кандидата? Утре, ако се наложи да работи с фирмата ви, как ще преговаряте? Нека погледнем в перспектива…

Факт е, че пазарът предлага достатъчно работна ръка и избор за определени позиции. Една фирма за подбор или директно търсеща, трябва да се бори за кандидата. Нужен е про-активен подход, който изглежда и доста по-хуманен спрямо кандидата.

За радост на всички търсещи ново поприще или следващата си работа, невинаги се случва грешния подход. Има достатъчно опитни и съвестни хора. Освен професионализъм е нужно и желание за учене, като това е валидно за всяка професия. Не считам за редно 23 годишен, не дотам опитен и „горял“ служител, да търси търговски директор или финансов мениджър и да преценява опита на 40 годишен човек с 20 години трудов опит и доста по-богати знания. Но това е функция и на мениджмънта, на неговия ръководител и възложител.

„Човешки ресурси” не е позиция за четене на резюмета, а преди всичко е човек, оценяваш стоящия пред него и подпомагаш процеса на търсене на работа. Не вярвам, че скоро роботи ще започнат да ни оценяват. Искрено се надявам младите да се научат от по-опитните си колеги, преди вторите също да напуснат държавата.