Започнете със ЗАЩО, но знайте КАК

Енергията мобилизира. Харизмата вдъхновява

Ааа!!!... С ръмжене Стив Балмър, мъжът, който замести Бил Гейтс като главен изпълнителен директор на „Майкрософт”, избухва върху сцената на годишната обща конференция на високо равнище, събрала представители на компанията от цял свят. Балмър (бел.ред. - напуснал компанията август 2014) обича „Майкрософт” - казва го с недвусмислени думи. Знае също така как да мобилизира тълпата. Енергията му е почти митична. Свива юмруци и се втурва от единия край на сцената до другия. Вика и се поти. Струва си да го гледаш и тълпата харесва това. Както доказва Балмър, без съмнение енергията събужда масите. Но може ли тя да вдъхновява? Какво се случва на другия ден или на следващата седмица, когато Балмър няма енергиен заряд, за да мотивира служителите си? Достатъчна ли е само енергия, за да се запазят концентрацията и вниманието на компания с около осемдесет хиляди души?

За разлика от него, Бил Гейтс е срамежлив и неугледен, социално неадекватен. Той не пасва на стереотипа за лидер на мултимилиардна компания. Не е най-енергичният публичен оратор. Но когато Бил Гейтс говори, публиката му слуша със затаен дъх. Внимава във всяка негова дума. Когато Гейтс говори, той не сплотява присъстващите, а ги вдъхновява. Слушателите му възприемат онова, което казва, и го носят в себе си за седмици, месеци или дори години. Гейтс може и да не притежава енергия, но вдъхновява.

Енергията събужда и мотивира, харизмата вдъхновява. Лесно е да видиш енергията, лесно е да измериш енергията, лесно е да копираш енергията. Харизмата е трудна за определяне, почти е невъзможно да се измери и е много неясна, за да бъде копирана. Всички велики лидери са с харизма, защото всички велики лидери са наясно със ЗАЩО, изповядвайки неумираща вяра в цел или кауза, по-голяма от самите тях. Не страстта на Бил Гейтс към компютрите ни вдъхновява, а неумиращият му оптимизъм, че дори и най-сложните проблеми могат да бъдат решени. Той вярва в способността ни да открием начини, за да отстраним препятствията пред бъдеще, в което всеки може да живее и работи, влагайки най-доброто от себе си. Именно този оптимизъм ни привлича.

Живеейки в епохата на компютърната революция, Гейтс видя в компютъра идеалната технология, която да ни помогне да станем по-производителни и да разгърнем върховните си възможности. Неговите убеждения се въплътиха във визията му за свят, в който на всяко бюро стои персонален компютър. Чиста ирония, като се има предвид, че „Майкрософт” никога не е произвеждала компютри.

Влиянието на новата технология Гейтс виждаше не само в това КАКВО компютрите правят, но и ЗАЩО са ни необходими. Днес работата му във фондацията „Бил и Мелинда Гейтс” няма нищо общо със софтуера, но тя е неговият нов начин да вдъхне живот на своето ЗАЩО. Гейтс търси пътища за решаване на проблеми. Все още има неугасваща вяра. И все още е убеден, че ако помогнем на хората с по-малко привилегии да преодолеят някои очевидно елементарни препятствия, то и те ще получат шанса да реализират творческите си заложби и да се изправят от низините, за да постигнат всичко, на което са способни. За Гейтс единствената промяна, която се е случила, е в това КАКВО той прави, за да осъществи каузата си.

Харизмата няма нищо общо с енергията, тя произтича от яснотата на ЗАЩО. Произтича от абсолютното убеждение в идеал, който е по-голям от човека. За разлика от нея, енергията е следствие от добрия сън или от много кофеин. Енергията може да събужда. Но само харизмата вдъхновява. Харизмата вдъхва лоялност. Енергията е неспособна да го направи.

Енергията винаги може да бъде „инжектирана” в дадена организация, за да мотивира служителите да правят определени неща. Бонусите, повишенията, други моркови и дори малко тояги със сигурност може да ги накарат да работят по-здраво, но придобивките и ползите, както при всички манипулации, са краткосрочни. С течение на времето подобна тактика коства повече пари и увеличава стреса както за служителите, така и за работодателя. Постепенно тя може да се превърне в основен мотив някой някъде да ходи на работа ежедневно. Това обаче не е лоялност.

Това е версията на служителя за устойчив, повторяем бизнес. Той е лоялен единствено когато отхвърля предложения за по-високо заплащане или повече привилегии и остава в същата компания. Лоялността към компанията е коз срещу плащането и привилегиите отвън. И освен ако не сте астронавт, не работата е онова, което ни вдъхновява. Вдъхновява ни каузата, заради която ходим на работа. Не искаме да ходим на работа, за да градим стена, искаме да работим, за да построим катедрала. 

Откъсът е част от книгата „Започнете със ЗАЩО“ на Саймън Синек, издателство „Книгопис“, Превод от английски Доротея Валентинова. Цена 17 лв.

Моля коментирайте