Тест драйв

Volvo V90 Cross Country - автомобилът, който ме обикна

етикети: 

 

В петък следобед, когато градът жужи изнервено, ме чака новото Volvo V90 Cross Country. Сядам някак по инерция в автомобила, завъртам бутона за старт на двигателя и потеглям. Карам машинално, защото все още в главата ми се блъскат различни теми от седмицата и деня. Дори вадя лист от чантата и пиша поредната задача, която съм забравила…

Знаете ли, че според международно проучване, проведено от Volvo Cars, 6 от всеки 10 души искат да прекарват повече време сред природата и да спортуват на открито. Туризмът, бягането и карането на велосипед заемат първите три места сред най-желаните спортни дейности. 68% от тези, които не успяват да отделят време за хобита, признават, че работата заема голяма част от живота им. 

Още малко и съм на път... Накъде? Към селската ни къща – там, където бягам в друг свят, където със селските хора си говорим за други проблеми (като за отелването на кравата и стригането на козината на овцете, отглеждането на разсада за домати и косенето на тревата, и т.н…), далеч от дигитално-индустриалния-политически екшън, който всеки ден ме залива. Бягам с все сила натам, а колата ми „говори” – "Натискай педала, погледни Балкана колко е невероятно зелен, виж тези фантастични облаци, все едно рисувани от художник, забелязваш ли маковете и маргаритите край пътя?!".


Попивам тези картини докато шофирам и погледът се рее докъдето може, а колата сякаш сама лети, всъщност по-скоро плува — двулитров дизелов мотор и 235 к.с. с въртящ момент от 480 Нм. И изведнъж ме удря мисълта, че тази кола ме е обикнала – „Ама не е възможно, аз дори не съм я осъзнала още, заедно сме едва от час…!!”.

 

Колите в голяма част са емоция и понякога още от първите километри усещаш, че си пасвате. Седалката така меко ме е прегърнала и си мисля, че ще изкарам часове наред шофиране. Предлага ми моменталическо вентилиране, „пита ме” дали в петък привечер не искам масаж? В купето всичко е толкова изискано, премерено, луксозно, без да се натрапва, изпипано до най-малкия елемент. Истинска кожа със съвършени шевове, фурнир от рядко северно дърво, черен пиано лак с блестящи частици. Е, можеше като черешка на тортата да има и любимия ми скоростен лост от кристал Orreforce, ама и аз съм без кристалните си бижута този ден, така че сме в синхрон:) И е светло, много светло, природата влиза в купето, благодарение на огромния панорамен покрив...

 

На централната конзола, която е леко ориентирана към шофьора, е позициониран голям 9.5-инчов таблет. Копчета няма – от него с докосване се контролира всичко. Е, трябва ми известно време, за да свикна с интерфейса, както и с командите от волана, защото възможностите са наистина много. Аудиосистемата е Bowers & Wilkins. Обаче ще пропусна Despacito. Избирам „Годишните времена” на един велик композитор (и той е от Латинска Америка, като лятната звезда на Despacito) – Астор Пиацола. И докато слушам невероятния бандонеон, все едно съм с концертната зала, изпълняван от самия Пиацола (къде е студена Швеция, къде е гореща Аржентина), пускам високата технология в действие - асистентът за полуавтономно управление Pilot Assist. Той ми държи колата в лентата за движение и автоматично коригира волана (тук нямам отпред друг автомобил, който да бъде следван). Активен е до 130 км/ч. Ще спомена и асистентът за предотвратяване на сблъсъци City Safety, който освен коли, пешеходци и велосипедисти, разпознава и големи животни, а по родните селски пътища никак не е рядко да изскочи някоя крава или кон. За късмет не ми се наложи да го тествам, но тази система предупреждава светлинно и звуково, а ако няма шофьорска реакция, автоматично задейства спирачката, като са нужни само 35 м до пълно спиране от 100 км/ч.

 

От доста километри съм съвсем сама на пътя и е някак нереално спокойно. Удрям спирачка, за да поема дълбоко от чистия балкански въздух. Поглеждам отстрани колата – стои великолепно, чак леко завиждам на дизайнерите, че са успели да създадат нещо толкова красиво. И това не е купе, кабриолет или някакъв състезателен автомобил, които априори предизвикват „уау” ефект. Това е голям, семеен комби автомобил, високо повдигнат с 211 мм клиренс, който може да ви откара до различни кътчета, благодарение и на 4х4 системата, там, където можете да сте само вие и природата.

 
Любувам се на голямата предна решетка и на уникалните фаровете с Т-образен светлинен подпис (известен като “чукът на Тор“ – богът на бурите и гръмотевиците в скандинавската митология). Респектираща визия. Допълнително раздутите калници усилват усещането за сила.

 

Багажникът е повече от щедър за едно семейство - 560 л с нисък праг на товарене. Аз сама се събирам без проблем. Радвам се на малките декоративни козленца, които виждам наблизо и които напират да вземат тревата от ръцете ми.

 

И си мисля – колко му трябва на човек: един автомобил, един час път и си в друг свят – свят, който от Volvo ценят изключително много, защото личните приоритети на личността стоят на пиедестал в тази компания. На нас не ни остава друго, освен всеки свободен миг да търсим и намираме своето аз там, където се чувстваме най-добре.

 

 

 

 

 

 

 

 

Моля коментирайте