Сомелиерът Слави Райчев

Виното е социална напитка и всеки открива своята магия в него

Въпреки, че небцето му е опитало какви ли не вина от различни краища на света, Слави Райчев обича българското вино и го пие с удоволствие, и то не само заради професията, която има - сомелиер. Щастлив е, че е сбъднал много от мечтите си и една от тях е днешната му позиция - сомелиер в столичния Гранд Хотел София. Освен това е вицепрезидент на Българската асоциация на професионалните сомелиери. Радва се е, че срещу себе си вижда усмихнати хора, защото когато те ходят на ресторант целта е да прекарат добре. Според Слави, всяко вино има достойнства и неговата работа е да ги покаже. В седмицата на предстоящите светли празници, когато на всяка трапеза ще има много вина, разговаряме за напитката, която скъсява много дистанции и носи положителни емоции, с някои специални препоръки.

Слави, дали българите не станаха и разбирачи на вино, освен на футбола и шофирането?

- За огромно щастие се забелязва развитие на винената култура и се оформя едно сериозно винено общество. Най-голямото доказателство е сериозният годишен календар от събития с винена тематика, които се радват на огромен интерес. Вече доста се пиша по темата, има много добри блогове и се обръща повече внимание на виното. За съжаление не мога да кажа, че се консумира повече, но хората започват да разсъждават върху това, което пият, имат повече изисквания и са по-избирателни, създават собствен стил и вкус. И това е много добре!

А не станаха ли повече винарските изби в една малка държава като нашата с един малък пазар?

- Не, в никакъв случай. Повечето изби дават добър ефект на пазара и той става по-конкурентен. Но трябва да обърнем внимание на един факт. В потребителската кошница виното е на последно място, дори извън нея, то се явява като лукс на масата. Производителите имат проблеми, защото един голям процент от консумацията минава през наливни вина, с неясен произход, качество и състав и тук държавата трябва да се намеси като регулатор. Тук не визирам домашно вино, което е част от бита ни, а онези вина, които се наливат от туби на пазарите и на други места. Производителите разчитат на българския пазар. За съжаление нямаме успехи на международната сцена. Асоциацията с българско вино не е добра – в повечето случаи тя се свързва с вино за 1 евро на литър. Това е имиджът ни навън. Светлина в тунела има в източните държани като Китай и Япония. Но първо самите производителите трябва да се обединят - заедно да се явяват на борси, форуми, изложения, пазари, както е във Франция, например. Тогава може да се говори за бранд, който да се развива. При нас опитите са епизодични, без план и стратегия за бъдеще. За момента сме позиционирани на най-ниските регали в хипермаркетите.

А какво е качеството на българските вина?

- Качеството на вината е доста добро и от няколко години се наблюдава сериозно покачване. Това е и заради конкуренцията, и именно тук е моята работа - да представям българските вина и ефекта „WOW” винаги го има. В повечето случаи чужденците дори не могат да повярват, че пият български вина, които по нищо не отстъпват на световната класика. Поредно доказателство са отличията, които печелят наши вина на световни конкурси, но парадоксът е, че можем да ги пием само в България, защото спрямо това, което пазарите навън търсят от България като ценови клас, прави качествените ни вина ценово неконкурентоспособни на пазарите в Италия, Франция, Германия.

Известна е фразата, че „вкус другар няма“ и в този смисъл дали едно вино е добро или не, е въпрос на маркетинг? Тогава вие, сомелиериете бихте могли да го изстреляте в небесата...

Да, наистина всичко е въпрос на вкус и разбиране. Затова казвам, че няма най-добро и най-лошо вино. Всеки един продукт може да има развитие. Въпросът е, човек, когато консумира вино да остане с очакванията, които е имал срещу цената, която е заплатил.

Кое е любимото ти вино?

- Обичам да пия български вина. Виното е такъв продукт, че се харесва най-много там, където е направен - самата атмосфера на мястото, където се намираш, оказват въздействие, дори чисто психологически. Много ясно, че в Италия ще останете очаровани от италианско вино и много по-трудно от френско. В момента повечето производители не правят компромис с качеството, цените са много добри и имаме отлични местни сортове като мелник, руен, рубин. Аз лично много обичам и пенливи вина.

Започва професията на сомелиера да придобива повече популярност?

- Ще направя сравнение с Италия – там има улици и площади, които се казват „Сомелиер“. У нас не е така и причините са много, но нашата работа е да забавляваме хората и предлагам в това интервю, да не ги занимаваме с битовизми, нека го оставим за друг разговор.

Какви винени препоръки ще дадеш за предстоящите празници?

- Разбира се, трябва да съобразим виното с храната, която ще консумираме. И това е доста субективно. Като цяло, на Бъдни вечер трапезата е постна, но в никакъв случай храната не е лека или липсва мазнина във вкуса. Затова препоръчвам по-меки, сочни и плодови червени вина, с по-ниско съдържание на танини и по-млади. За почитателите на бели вина бих препоръчал шардоне с по-малко присъствие на дъб. Добър вариант са пенливите вина, които имат свойствата да се нагаждат към всякакви храни.

За коледната пуйка и типичната българска капама какво ще препоръчаш?

- Е, тук все едно сравняваш голф и ферари, например:) Но да започнем с типичната капама, в която се съчетават много вкусове – лично на мен, ще ми се изгуби празника, ако с нея пия вино от Калифорния. Много по-добре ще се съчетае, ако виното идва от долината на Струма, например. Препоръчвам български сортове – мелник, рубин или добри купажи от тях. Много добре ще пасне с по-силни аромати и по-силни танини. Ако изберете пуйката, чието месо е по-сухо и по-деликатно е добре да съчетаете с по-сочни вина. Добър вариант е сортът пино ноар, който дава много добро вино. И отново препоръчвам да са по-млади вината. Най-важното обаче е, всеки да открие онази магия във виното, която ни кара да се чувстваме щастливи и с много усмивки по празниците!

снимки: Георги Алексиев

 

 

Коментари

ПАРОДИЯ НА СТАТИЯ С ЧОВЕК С НИСКА ВИНЕНА КУЛТУРА.ДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ВИНА БЕЗ ДА ИМА НЕОБХОДИМОТО ЕНОЛОГИЧНО И ТЪРГОВСКО ОБРАЗОВАНИЕ. СКРИТА РЕКЛАМА НА ИЗБА КОЯТО МУ ПЛАЩА. ГОСПОДИНЪТ НИКОГА НЕ Е ИЗЛИЗАЛ ОТ СТРАНАТА И ОБИКАЛЯЛ СВЕТОВНИТЕ ВИНЕНИ ДЕСТИНАЦИИ А ТАКА СМЕЛО ГОВОРИ, ПЪЛНО ЛИЦЕМЕРИЕ.НО "ЕДНА ЛЪЖА КАЗАНА СТО ПЪТИ СТАВА ИСТИНА" КАЗАЛ МЪДРЕЦЪТ "СОМЕЛИЕР-

Моля коментирайте