Снежана Спасова, собственик на Вайн Консултинг Къмпани ЕООД

В условията на пазарна икономика всеки предприемач е обречен да се спасява сам

 
Г-жо Спасова, Вие сте първият ни събеседник в новата година, какви са Вашите пожелания за нея?
 
- Пожелавам на всички нас най-вече здрава, по-просперираща и по-спокойна година от тази, която ни предвещават астролозите. Нека тя да бъде наситена в домовете ни с много любов, доволство, радост и късмет, в отношенията ни - с добра воля и добри намерения, а в публичното пространство - с добри новини и надежда за по-добро бъдеще.
 
От години следите и сте участник във винения пазар в България. Имаме ли наистина вече качествени вина?
 
- Качествените продукти са обект на специална директива на ЕС. Категорията включва вина от определени сортове, региони и/или със защитено наименование за произход, географско указание и пр., които отговарят на определени изисквания, произвеждат се в ограничени количества и обикновено са по-скъпи. Що се отнася до качеството на българските вина като цяло, факт е, че от няколко години се наблюдава трайна тенденция на чувствително подобрение. Тази тенденция си има своето обяснение. След като мина приватизацията на почти всички стари социалистически винпроми, дори и преди това, още с влизането на предприсъединителните фондове, започна подмяната на технологичното оборудване на старите изби, изграждане на десетки нови съвременни малки модерни бутикови винарни, обновяване на стари и засаждане на нови лозови масиви. С преминаването в частни ръце, българската винена индустрия претърпя драстична промяна и вече има ново лице. Днес са регистрирани над 200 изби, повечето от които с малък капацитет под 1 млн.л, а ориентираните към производство на големи обеми трапезни вина за масова консумация останаха не повече от десетина. Обновените стари и новите лозя, засадените нови сортове, новото оборудване и новите изби съвсем естествено поставиха ново начало на винената индустрия, която е с друга визия и друго качество на вината. Почти всяка изба може да се похвали поне с един винен бранд с качество, достойно да се конкурира на най-развитите пазари. Многото бутикови изби и многообразието на произведените от тях вина, голяма част от които качествени, съвсем естествено беше забелязано от потребителите и почитателите на виното. Промяната на структурата на бранша насочи пазара на българските вина в друго направление и се отрази положително като цяло и върху качеството на масовите вината между 5-6 лв, които скоро няма да престанат да са най-търсените и най-продаваните на нашия пазар.

Има начин българското вино да получи заслужено признание по света? Не е ли парадокс, че постоянно научаваме за златни и сребърни медали на български вина от най-престижни световни конкурси и в крайна сметка нашите вина се реализират по 1-2 евро?

- Вярно е, че имаме страхотни постижения и получаваме много медали, но те не ни помагат по ред причини. Когато трябва да преговаряме с търговците и да се конкурираме с вината на Франция, Калифорния, ЮАР, Чили, Аржентина и отчасти на почти всички останали страни - имам предвид сортовия състав на лозовите масиви, медалите са едно от малкото неща, които ги интересуват и по традиция прибягваме до най-бързия и лесен начин да се вместим със смъкване на цената. Друг е въпросът какви вина се изнасят и какво е тяхното качество, за да имат толкова ниска цена. Статистическите данни показват средна експортна цена от 1,24 щ.д. на литър, но тук е включен и износът на наливни вина.

Виното е глобален продукт и всяка страна винопроизводител може да намери своето място сред почитателите в целия свят. Новозеландският Совиньон Блан, аржентинският Малбек, чилийският Карменер, които са се превърнали във визитните картички на съответната страна, са само някои от примерите за световно признание и успешна маркетингова стратегия. Те се появиха и трайно се установиха на международните пазари през последните 2-3 десетилетия като част от портфолиото на Новия свят. Дотогава, обаче, светът почти изцяло беше завладян от вината на Стария свят.

Докато у нас протичаха процеси на приватизация, разпад на структурите, изкореняване на лозята и пр., които в крайна сметка доведоха до краха на външните ни пазари, виненият свят също претърпя драстични промени вследствие на инвазията на вината от Новия свят, вноса в Китай и азиатските страни. Големите европейски винопроизводители като Франция, Италия и Испания трябваше отстояват позициите си под конкурентния натиск на Чили, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, САЩ. Експортът за руския пазар също се преструктурира вследствие на появилото се търсене на бутилирани сухи сортови и огромни количества наливни вина от Европа и Америка. Така че, загубата на международните пазари и промените в структурата на българското винарство и лозарство на практика бяха неизбежни и съвпаднаха като време с идването на демокрацията.

Преди да получим отново признание, трябва да изберем спрямо суровинния ресурс, с който разполагаме, с какви вина, в какви обеми и на кои европейски и международни пазари ще търсим възможности за реализация.

Регионалните вина напоследък бележат ръст в продажбите в световен мащаб и във винарските среди често се говори затова, че трябва да се покажем зад граница с уникалните Мавруд и Мелник. Напълно възможно е да тръгнем по пътя на Брунело ди Монталчино и Бароло – вина със световна слава, превърнали се в символ на италианското вино. Давам този пример като неотдавнашен техен вносител и поради факта, че те са нещо като аналог на сортовете Мавруд и Широка Мелнишка лоза, от които са засадени само 4% от лозови площи /общо масивите у нас са 60,3 хил. хектара/. Това е друг пазар, твърде различен от този на трапезните и масовите вина. Освен ограничените обеми, производството и търговията на тези вина подлежи на изключително стриктен контрол. За Брунело ди Монталчино, например, общият обем за целия свят е 6 млн.бут. Те са разпределени по квоти спрямо лозята между всички производители, обединени в асоциация, която следи всяка бутилка пусната в продажба. Почти идентичен е и случаят с Бароло. Най-ниската експортна цена на бутилка от производител за двете вина, примерно е между 12-13 евро, като от определени реколти и микрорайони започват от 45 евро и оттук нататък транспорт, ДДС и т.н. Въпросът е дали сме подготвени да работим и в състояние ли сме да достигнем до консуматорите на тази тип вина?

От години се говори за обща държавна политика за промотиране на винения бизнес и като че ли не се случва още? А не са ли и разединени винопроизводителите, които често споделят, че „всеки се спасява сам“?

- За промотиране на винения бизнес мога да разказвам с часове, но не бих употребила думата „държавна“. Винарският бранш у нас е на 100% частна собственост и смятам, че инициативата за общо промотиране на българските винени брандове е изцяло в неговите ръце. Браншът се съживи и промени своя облик благодарение на големите инвестиции, които дойдоха предимно от усвояването на еврофондовете. В този смисъл, държавата добра или лоша е свършила не малко работа и не бива да очакваме от нея да върши всичко. В условията на пазарна икономика всеки предприемач поема достатъчно рискове и е обречен да се спасява сам. Затова се раждат браншовите обединения. Тяхната цел е с общи усилия и действия да снижат разходите, да увеличат печалбите и да станат по-конкурентоспособни.

В момента българските вина разчитат изключително на вътрешния пазар и най-силна е конкуренцията помежду им - делът на вносните вина е не повече от 5-6%. Факт е, че през последните няколко години в бранша се наблюдават две тенденции: нарастване на консумацията и нарастване на общия обем на винопроизводство. Местният пазар, обаче, не е балон и не може непрекъснато да расте. Хората пият не само вино, а и друг вид алкохолни напитки – бира, водка, уиски и пр. На бойното поле на вътрешния пазар ежедневно се водят битки за включване във винения лист на ресторанта, излизане на витрините на специализираните магазини, листване и позициониране на добро място на регалите в хипер- и супермаркетите, включване в ол-инклузива на хотелите в морските и планински курорти и пр. В някакъв момент ще се наложи към схемата „всеки се спасява сам“ да се добави и друга, значително по-ефективно работеща, както по отношение на вътрешния, така и на външните пазари. Каква може да бъде тя – времето ще покаже.

Мнението ми е, че с тази структура от голям брой малки бутикови изби и 180 млн.л годишен обем на винопроизводство (в Ла Манча бях в изба с капацитет 200 млн.л), нямаме шанс скоро да се включим във външните пазари с масови евтини вина.

При наличието на Мавруд и Мелник, които много почитатели на виното приемат за едни от най-достойните и престижни български вина, се изкушавам да дам още един пример с Бароло. Някъде през 2008 получих имел със сканирано копие на статия, публикувана в New York Times, в която пишеше, че американски експерти са обявили Бароло за най-секси виното в света. Може да го намерите в интернет. Попитах търговския директор на един от производителите колко пари са дали, а той ми отговори, че това е дело на асоциацията, в която членуват над 60 изби и за нейното осъществяване се готвят повече от две години. Преди да излезе тази новина всеки производител е трябвало сам да се погрижи виното му да присъства на американския пазар и са много доволни, защото стотици световни медии са я отразили и така практически са спестили много повече пари, отколкото разходите, които са направили до момента за популяризиране на винения бранд Бароло в САЩ.

В бранша работят предимно интелигентни, квалифицирани и образовани хора, които непрекъснато пътуват и следят всичко, което се случва с виното у нас и в чужбина. Ако намерят формула, която не ги противопоставя и няма конфликт на интереси, със сигурност в някакъв момент ще се превърнат в гилдия.

Може ли в България да се развива винен туризъм така както е, например, във Франция?

- Най-известните винарски райони в света с огромни масиви и красиви замъци. Може да си наемеш кола на летището и да пътешестваш по маршрута, който си избрал от Google map. Който и регион да прекосиш, винаги ще намериш отворени винарни за посещение и дегустация и след това в някое градче да вечеряш в малък романтичен ресторант, да пренощуваш и на другия ден да продължиш. Там някак си картината и усещането са други. Ние също имаме красива природа, исторически забележителности, манастири и т.н., както и изби с модерна, етно и каменна архитектура, с дегустационна зала, ресторант, собствен хотел или къща за гости, СПА център или конна база. Понеже познавам страната, трудно ми е да си представя как ще пътешествам по второстепенните пътища в окаяно състояние и пред очите ми е друга картина - чужди туристи организирани на групи с автобус по определени маршрути с предварителна програма за посещение на няколко изби. Ние сме свикнали с разнообразието на красивите и грозни гледки, но чужденците забелязват как много неща в общата картина не се вписват. Става въпрос за туризъм и възможността на печелим от този бизнес, а първото впечатление няма как да стане второ. Трябват време и много работа.

В последните няколко години все повече се организират събития и форуми, свързани с виното и винокултурата. Вие също сте организатор на такива. Какъв е ефектът от тях и дали няма опасност пък да станат твърде много и така тяхната стойност да девалвира?

- Стойността на всеки продукт девалвира, когато е в по-голямо количество отколкото може да поеме пазара. Но организирането на събития не бива да се поставя наравно с останалите стоки и услуги. Те са с различна насоченост, едни са еднократни, други се развиват във времето, трети са ориентирани към хората от бранша и пр. Това, че повечето си приличат, защото или са винени вечери или имат задължително изложение с възможност за продажба, безплатна дегустация и поне една лекция за виното, е въпрос на креативност. Винарите трябва да са доволни, защото сами избират къде да участват и не са длъжни да се включват навсякъде.

Що се отнася до ефекта, мога да говоря единствено за събитията, в които участвам като организатор. Като наш медиен партньор, за което непременно искам да благодаря, вие сте присъствали на националния конкурс „Сомелиер на годината“. Сами се убедихте, че целта ни е да го развиваме. През 2015 г в програмата включихме специално подготвено сомелиерско шоу и нашите гости и партньори бяха много доволни, че вървим в тази посока. Тази година конкурсът ще бъде на още по-високо ниво с нов регламент и още по-атрактивна програма. (бел.ред. 24-25 март, х-л "Маринела").

Стартирахме първото издание с ясното съзнание, че ще ни трябват поне няколко години, за да постигнем целите, които сме заложили в концепцията: Първо: да популяризираме сомелиерството и да събираме хора в цялата страна, които имат отношение към виното и винената култура; Второ: да търсим и изграждаме дългосрочно партньорство с фирми, браншови организации и сдружения, свързани пряко или косвено с развитието на пазара на виното; Трето: да сме полезни на избите в маркетирането на пазара като им даваме непрекъснато обратна връзка за мнението и оценката на техния продукт от страна на самите потребители. А ефектът, който сме постигнали дотук във връзка изброените цели е, че : още след първото издание, доста от състезателите бяха забелязани както от избите, така и от ресторантьорите и получиха предложения за работа; бяхме поканени от Българската асоциация на собствениците в туризма и организирахме лятно събитие със шоу на топ готвачи и сомелиери на централния площад в Бургас; за вината, които участваха в конкурса, обработихме дегустационните оценки и препоръчителни цени на потребителите, които участваха в дегустациите и ги предоставихме на избите /може да ги видите на страниците на сайта vinum.bg/.

 

--------

Снежана Спасова е магистър по икономика, финанси и информационни технологии, експерт по оценка на активи и пасиви и цели предприятия, консултант в областта на инвестициите, маркетинга и търговията с вино. Работи във винения бранш от 1992 г. в сферите финансово и счетоводно обслужване, данъчна и митническа политика, внос и износ, маркетинг и реклама, логистика и дистрибуция с българските винопроизводители и като представител и вносител на световноизвестни международни марки вина и високоалкохолни напитки. Собственик и управител на Вайн Консултинг Къмпани ЕООД и на сайтовете www.vinum.bg, www.cantinabulgara.com, www.thebestsommelier.com. Учредител и председател на Асоциация българско вино (Bulgarian Wine Association), един от организаторите на националния конкурс „Сомелиер на годината“ и летния фестивален уикенд “Tasty Summer“.

 

 

Моля коментирайте