Среща с Десислава Бацанова - маркетинг и комуникации в „Астреко холдинг“ (Honda)

С Деси се познаваме от почти 20 години, от „ерата” наречена сп. "Автожурнал" (което за съжаление от десетина години не съществува - школа, през която доста журналисти сме минали). Още тогава силата и беше широка усмивка и пълно раздаване в това, което прави, включително и да изяде 100 гр. супер лютиви чушлета за обяд…:) Има твърд характер, но и деликатна душа. Пълна е с енергия и е готова да се впусне в проливен дъжд да води преставяне на нов модел, докато всички останали са на сухо.

От две години е мениджър маркетинг и комуникации в „Астреко холдинг“, част от който е и официалното представителство на Honda за страната ни, дилърство на Subaru за Пловдив и региона, официален Bosch Car Service и др.
Деси се определя като Boys’ Toys writer, защото пише за всякакви неща, които разтуптяват мъжките сърца – автомобили, лодки, яхти, мотоциклети, часовници, дигитални джади, ресторанти и хостеси от атосалони.

Десислава Бацанова има зад гърба си почти двадесет години години опит в различни медии като „Вестник за жената, марка R“, „Автожурнал“, „Автофорум“, Motor Show, AutoBild, Top Gear, Yachting and Lifestyle, Prime Time и дълги години е главен редактор на дигитална информационна автомобилна агенция Speed-Press. Участвала е в създаването, списването и редактирането на i-magazine (фирменото списание на Hyundai), била е и все още е отговорен редактор на The Power of Dreams, официалното издание на Honda в България.

От две години е мениджър маркетинг и комуникации в „Астреко холдинг“, част от който е и официалното представителство на Honda за страната ни, дилърство на Subaru за Пловдив и региона, официален Bosch Car Service и др.

Деси, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Натрупах зад гърба си над 15 години стаж в областта на автомобилната и лайфстайл журналистика, а след поста ми на главен редактор ми се стори, че това е логичната следваща стъпка. Така или иначе в медиите от този тип се бях специализирала в писането на т.нар. „адвърториъли“. А и от 2006 г. до 2007 г. бях отговорен редактор на The Power of Dreams, официалното списание на Honda в България. Именно през този период опознах задълбочено историята на марката и всичко за нея, обикнах я, и така последвах мечтите си.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Всичко, което изисква творчески подход и комуникативност. Малките брейнсторминги, които си устройваме с колегите ми Лъчезар Буюклийски и Виолета Хаджиева, за да съчиним поредното рекламно послание, когато в 22-секундно аудио трябва да кажеш всичко и да събереш в едно емоция и информативност… И разбира се  - доволните погледи на гостите, дошли на събитие, организирано от нашата компания, положителните оценки, които ни поставят последователите ни във фейсбук страниците ни.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Рекламата е доста по-агресивна. Тя те залива от всички посоки и се промъква навсякъде, както казва един от любимите ми автори Бегбеде – тя манипулира подсъзнанието на хората и ги кара да жадуват за неща, които може и да не са им необходими. Тя е онова гласче, което ти казва, че ти не си достоен и щастлив човек, ако нямаш еди-какво си. Разбира се има и интересни реклами, които разказват истории. Лошото при тях е, че често запомняш сюжета, цитираш фрази от нея, но не можеш да назовеш марка или продукт. Примерно – кои бяха кренвиршите от „Дай едно кило“, аз лично не се сещам, но клипът беше прекрасен.
ПР-ът има по-информативен характер, като изважда на показ тези или онези качества, които ще те накарат да харесаш дадена стока или определена личност. Той също те манипулира, но го прави доста по-фино и не толкова натрапчиво, може би затова е и по-ефективен, поне според мен.

Има ли безплатен ПР?

- За мен определено има. Нарича се мълва – когато хората са доволни и славата ти се носи от уста на уста. Има го и когато благодарение прекрасните отношения с медиите бившите ти колеги те подкрепят с позитивни статии, за което съм им изключително благодарна.

Как днес дигиталният свят променя комуникациите?

- Дигиталът е наша благословия и наше проклятие. Пестим много време, обменяйки за частица от секунда мегабайти информация. Имаш я непосредствената и незабавна обратна връзка с клиентите, трябва много повече да се стараеш, да не получиш негативни отзиви в социалните мрежи. Днес си достъпен за комуникация чрез много повече канали, а това понякога е доста уморително. Съвременният лукс е да бъдеш на места, където си офлайн. Мисля че тогава наистина ще си почина.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам негативизма, прекомерната и недобронамерена критичност, ироничните усмивки, меките ръкостискания с крайчеца на пръстите. Смятам, че светът ще бъде едно по-хубаво място, ако се усмихваме по-често и казваме положителни неща на човека отсреща и ако се извиняваме, когато сме сгрешили.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Аз съм доста свободен дух и мисля, че това винаги ми личи. Обожавам книгите, разходките сред природата, рок-концертите, непосредственото общуване с всякакви хора, смеха. Старая се да бъда винаги себе си, смятам, че прекаленият „корпоративен“ стил е отживелица и пречи на компаниите в България. Трябва да бъдем по-разчупени. За бога, вижте как се обличат италианците на международните форуми, не е задължително да си издокаран като сервитьор в изискан ресторант!

 

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Свободата, вятърът, музиката, книгите, писането – това са нещата, които ме зареждат и вдъхновяват. Както и смехът и общуването с добронамерени, позитивни  и неконвенционални, може би дори малко луди в очите на останалите хора.

Какво би учила още?

- Дали е от кризата на средната възраст, но започнах да сбъдвам детските си мечти – все по-уверено посвирвам елементарни песни на по три-четири акорда на китара. Ужасно е разтоварващо, не знам съседите как ме търпят обаче. Не искам да правя велики сола, стига ми да повеселя компанията с няколко песни на „Черно фередже“, а това вече го умея. Следващото в списъка ми е да се науча да карам мотоциклет. Един от най-хубавите ми детски спомени е как чичо ме возеше на своя „Балкан“. Бяхме с едни такива кожени ретро-каски и горещият южен вятър (родом съм от Петрич) свистеше в ушите ми и галеше бузите ми, асфалтът се въртеше под нас черен и горещ, а звездите ни водеха… Обожавам ги тези машини. Казвали са ми, че съм образцов пътник, защото не изпитвам грам страх, а само удоволствие.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Честно ли? Денят ми започва в 6,00 и обикновено съм толкова кисела, че винаги ми се иска да чуя, че официално, задължително и незабавно преминаваме към 4-дневна работна седмица и 6-часов работен ден, ама в цяла Европа, и то без да ни понижават заплатите. Предвид развитието на технологиите смятам, че това наистина ще се случи и то съвсем скоро. Представяте ли си – хората ще имат много повече време за удоволствия, а това означава харчене на пари, което е добре за бизнеса. Парите са енергия, а тя трябва да се движи и да преминава от едно състояние в друго.

Деси има статии в „Егоист“, „Правен свят“, „Capital Light”, Good Food  и др. „Аз съм щастлив човек, защото съм имала удоволствието да работя това, за което си мечтаех от дете. Още като малка вместо с кукли си играех с пишещата машина на мама и „правех“ на нея вестник“, споделя с усмивка тя. Има и осем месеца опит като технически консултант с френски и английски в аутсорс компания и още четири месеца като проджект мениджър в международна фирма за дигитална продукция. През 2015 г. печели първа награда в конкурс за сатирична литература на издателство „Буквите“ в раздел „проза“ с разказа си „Баби извън закона“.

Моля коментирайте