Силните екипи се изграждат от зрели личности

Представете си група хора, всеки от които е лидер на функционална област, но попада в екип, който трябва да ръководи. Хората в екипа не са му директно подчинени, което означава че няма формалната власт да наложи мнението си, дори когато е силно убеден, че е прав. Представата за решителен лидер, който владее и контролира ситуацията по познатия досега начин, изведнъж се оказва пречка пред ефективното лидерство. Докато ръководим собствен екип и ние сме мениджърът и лидерът, като че ли е по-лесно. Утвърждаваме авторитета си като поставяме цели, разпределяме задачи и контролираме изпълнението. Хората в екипа се нагаждат според нас, защото тяхното добруване зависи от това дали сме доволни, или не от тяхното представяне. Можем изобщо да не познаваме хората си и на какво са способни, защото не е било нужно. И така са си вървели нещата.

Но един прекрасен ден… откриваме, че организацията ни въвежда матрична структура или лийн производствени методи, където лидерството придобива напълно различен контекст. Най-просто казано лидерство без формална власт, където лидер на проект може да има в екипа си не само свои равнопоставени, но дори и висшестоящи. И тук започва вътрешната драма в много личности и екипи. Скритите конфликти са един от най-категоричните индикатори, че липсва доверие и че в този екип хората работят под потенциала си, инертни са и се страхуват да поемат отговорност.

Другият вариант са явни конфликти, които пораждат различен вид дисфункционалност – много похабена енергия и влошени взаимоотношения. Независимо от общите познания за работа в екип, всеки е попадал в ситуация, където чувства, че нещата не вървят както трябва, или пък не се използва пълният му потенциал.

На мен лично един инструмент изключително много ми помогна да разбера не само интуитивно, но и да усвоя структурирано, защо с някои хора се разбирам без никакъв проблем, а с други комуникацията изисква да влагам допълнително енергия. Това е създаденият на база типологията на гения в психологията Карл Юнг - Индикаторът Майерс Бригс (MBTI).

Всички знаем, че някой е по-сдържан, а друг по-напорист – това го виждаме с очите си и не е нужно някой друг да ни каже, за да се съгласим, че е точно така. По-важният въпрос е, ако човек е такъв по природа, нужно ли е да се променя и може ли изобщо? Това ме занимаваше много дълго време и се посветих на целта да се запозная в дълбочина какво стои зад това някои хора да вършат нещата в последния момент, да виждат всички ненужни и разсейващи работата неща, а да не вникнат в същността на проблемите и какво стои под повърхността. И така открих кои функции на мозъка стоят зад стремежа на някои хора да избегнат обсъждането на чувствата и емоциите на работното място или склонността им да виждат нещата такива, каквито са, сякаш слепи за скрития потенциал на човека и ситуацията.

Много накратко, според MBTI хората се делят на 8 основни типа в зависимост от това как мозъкът възприема информацията от външния свят (функцията „възприятие“), какви решения взимаме на база на тази информация (функцията „взимане на решения“), откъде черпим енергията си (нагласата „източник на енергия“) и коя мозъчна функция предпочитаме да показваме на външния свят (нагласата „ориентация към външния свят“): Сетивни и Интуитивни, Мислещи и Чувстващи, Екстравертни и Интровертни, Оценяващи и Възприемащи. От комбинацията между тези 8 основни типа получаваме 16 различни личностни профила.

Моля коментирайте