Test drive

SEAT ATECA - слънчев удар в целта! (ВИДЕО)

 

SEAT най-сетне влезе в играта на големите автомобили и точно навреме, за да разчисти своето място в изключително конкурентната SUV надпревара. От редицата с автомобили, носещи звучните и запомнящи се имената на испански градове (Ibiza,Toledo, Alhambra,Leon), SEAT извади за първи път историята си високопроходим SUV и гордо развя оранжев байрак, вдъхновен от изгряващото слънце на Барселона (именно този нов, ярко оранжев цвят дизайнерите създават за премиерата на автомобила).

 

Моята близка среща с ATECA бе в един сив и снежен уикенд, който обаче автомобилът успя да направи доста интересен. В петък следобед потеглям от София към едно балканско село. Колата ми е въоръжена с топ версията на мотора – двулитров дизел, 190 к.с. На магистралата стои отлично – не падам под 150 км/ч и усещането ми е, че това е най-естествената скорост на автомобила. Леко стегната, но достатъчно комфортна возия, с директен волан, който веднага споделя моите реакции. Харесва ми това, че на него са изнесени бутони за всички нужни функции и информации на шофьора – на практика, докато управлявам няма нужда да боравя с тъч екрана и така не отклонявам вниманието от пътя. Акустичната атмосфера е много добра – дори и при 150 км/ч не е нужно да усилвам музиката, за да я чувам качествено. Спортната седалка много добре е обхванала тялото ми. Наистина се чувствам комфортно.

 

Буквално не усещам кога магистралата е свършила и съм стигнала Ябланица. Поглед към средния разхоз – 8,2 л/100 км. Вземам пътя към селото, който е тесен, с много остри завои. Сега е моментът да усетя какво прави „S”-ката – от контролера само завъртам на спортен режим и усещам как автомобилът настръхва – оборотите се качват, веднага дърпа напред, без да съм подала повече газ, звукът се променя. Понеже познавам отлично пътя съм доста по-смела в завоите – някои ги отсичам здраво. Всъщност, позволявам си подобно поведение, защото автомобилът ми разрешава. Дори в един момент се замислям, че съм с усещането за спортен автомобил, а не висок SUV - няма никакво клатене. Усмихвам се доволно – автомобилът успя да ме изненада.
След 180 километра, взети на един дъх, пристигам в селото и тук ви предлагам заедно да разгледаме в следващото ВИДЕО отвън и отвътре новата ATECA.

 

 

ATECA е пълна иновативни системи за асистиране на шофьора. На връщане към София попадам в тричасовото задръстване на магистрала „Хемус”, заради инцидента в тунел „Ечемишка” и предвижването по отбитият път. Буквално пълзим – скоростта достига максимум до 30 км/ч. Сега е момента на включа Traffic Jam асистент. За първи път изобщо ще видя как автомобил сам изчислява дистанцията, превключва скоростите, натиска спирачка и ускорява – от мен се иска само да държа волана.  На книга звучи страхотно – на практика се оказа още по-впечатляващо! Не пропускайте да видите следващото ВИДЕО как се случва.

 

Наистина буквално не усетих тричасовото изминаване на 15 километра – системата мислеше вместо мен и само си представях какво е: първа-тръгни-втора-спри, три часа без почивка, защото сме в колона и буквално няма къде да отбиеш, за да спреш.

Тази система тествах след това и на магистралата при скорост на круиз контрола 130 км/ч. Моят автомобил „прихвана” предния и пътувах и изпреварвах с неговата скорост.  Нова функция за безопасност е Emergency асистентът, която не успях да изпитам докрай, защото просто не ми издържаха нервите – пуснах волана (естествено ръцете ми бяха в готовност всеки миг да го хвана), а колата пътуваше напред, сама (!) (тук помага и системата за следене на пътното платно, която упражнява усилие върху волана). След около 5-6 сек. чух звуков сигнал и на екрана пред мен се изписа „Хванете волана” – направих го. Ако не бях, следващото действие е кратко пулсиране на спирачките и накрая пълно спиране в платно. Искрено вярвам, че до финала няма да има шофьори, на които да се налага да стигат.  
 
 

Последно на магистралата тествам автоматичният асистент за фарове, който включва, изключва и променя дължината на светлините, спрямо ситуацията на пътя. Отлично реагира, на секундата. Няма го онова забавяне, което те кара инстинктивно да поемеш нещата в свои ръце.

Най-сетне пристигам в София. След трудното прибиране съм „оцветила” купето в релаксиращо адзурено синьо (напомня ми за морето). Справихме се отлично в този интересен уикенд с „моя” автомобил. Накрая, за да не го забравя, ме изпраща със своя подпис - светодиоди във външните огледала осветяват зоната в близост до вратите, прожектирайки името на ATECA и силуета върху снега…

 

Моля коментирайте