Риск култура – тема на дневен ред

Културата винаги е била онова голямо нещо, което независимо дали разбираме, или не, е част от всяка система от хора. Затова и повечето от нас не се учудват от проучването на Европейския пазар, направено от университета INSEAD и няколко други организации тази година, според което 85% от оценката на водещи фирми зависи от нематериални активи като хора, репутация и бранд, а всички те са критично зависими от организационната култура.  Има „слон“ в стаята, независимо дали си говорим за него, или не.

Ако сте сред тези, които осъзнават колко важна е културата и знаят, че „слонът“ е там, в стаята, но осъзнато не правите нищо, за да разбирате и управлявате културата на организацията си, или разчитате само на маркетингови послания и разписани процедури, попадате сред компаниите, които са изправени пред огромен риск. 

Според Светлозар Каранешев, съосновател на Лаборатория по риск култура, „интересът към риск културата не съществува от вчера, но в резултат на Глобалната финансова криза от 2008 година риск културата е във фокуса на регулатори, учени и бизнес лидери. Кризата даде доказателства за изключителната важност на културата и риск културата за финансовото здраве и стабилността на организациите. Слабостите в културата са посочени като основна причина за световната финансова криза, за основните рискови ситуации и провали в спазването на правилата. В резултат регулаторите (международни и национални) разработиха редица препоръки за корпоративно управление на риска. В тях е посочено значението на подобряването на управлението на риска и на риск културата в организациите. Въвежда се изискването отчитането на състоянието на риск културата в банките да е ангажимент на Комитета по риска (който е спомагателен орган на борда). Прегледът и оценката на корпоративната култура и риск културата става основен елемент в процеса на надзорен преглед и оценка, който банковите регулатори в Европейския съюз трябва да осъществяват.“

Какво очакваме от културата и риск културата?

От една страна именно чрез културата създаваме ангажираност, ефективност и продуктивност и създаваме работна среда, която е в състояние да подкрепи, а не да пречи на изпълнението на бизнес стратегията ни (strategy-fit). Културата е и това, което трябва да ни помогне да осъществим риск стратегията си. Всяка успешна организация разчита на културата обаче и за още нещо. В една успешна организация културата подпомага осъзнатия избор на правилна за организацията посока, прави организацията готова да посрещне не само предизвикателствата на деня, но и да е готова за предизвикателствата на утрешния ден, както и като цяло прави така, че организацията да остане  устойчиво успешна за години напред (future-fit).

Според дефиницията на основателите на Лаборатория по риск култура риск културата са ценностите, убежденията, знанията, отношението, нивото на осъзнатост и представите за риска, споделяни от група хора с обща цел. Тя определя колективната им способност да идентифицират, обсъждат и реагират на настоящи и бъдещи рискове на организацията. Проблемът обаче е, че ние всички не виждаме нещата, каквито са те. Виждаме ги такива, каквито сме ние. Затова и коментарите по подобни теми могат да варират от „невероятно важно“, ключово и проникновено до „психологическа боза“ и „пълна мъгла“.

Истината е, че разбирането на всеки от нас за дадена тема е резултат от собственото ни ниво на осъзнатост и от нивото на осъзнатост на всеки, на когото разчитаме за информация при вземане на решения – тоест на всеки около нас. Затова и Наталия Благоева, основател и директор на Евдемония Сълушънс и съосновател на Лаборатория по риск култура, казва, че „успехът на една организация не зависи от лидерските умения на ръководителите й,  а от средните умения за лидерство на всички служители в една организация – от чистачката до главния мениджър и собствениците, като под лидерство не разбираме ръководни умения, а ниво на зрялост и осъзнатост, от което функционират отделните хора.“ Пак от това ниво на зрялост и осъзнатост зависи и доколко енергията в една организация отива в правилната посока или изтича като през „пробит съд“ и „плетена кошница“. Истински успешните организации успяват (чрез изграждането на правилна култура и инвестиране в развитието на хората) да създадат условия, в които цялата енергия отива в правилната посока. Останалите постигат посредствени резултати, защото хората ежедневно губят ресурси в страхове, прикриване на слабости, създаване на добро впечатление и излишна конкуренция вместо ефективна колаборация, която стъпва върху цялата колективна интелигентност на хората в даден екип.

Лаборатория по риск на културата

За да постигнем по-високо ниво на осъзнатост, имаме нужда от съприкосновение с ново знание, правилно осъществен диалог с хора, които имат различен от нашия опит и гледат от различна перспектива. Неслучайно е толкова известно и разсъждението на Айнщайн, че не можем да разрешим проблемите си днес, ако подхождаме от същото ниво осъзнатост, в което сме били, когато сме ги създали.

Затова и Евдемония Сълушънс и Светлозар Каранешев наскоро създадоха Лаборатория по риск култура, която беше подкрепена от Асоциация за одит и контрол на информационни системи (ISACA), Българска асоциация за управление на хора (БАУХ), Асоциация на риск мениджърите в България (BRiMA), Българска асоциация на управленските консултанти (БАУКО) и Общество за организационно учене (SOL), както и KPMG и Deloitte. 
Първото събитие се проведе на 15.11. и показа колко комплексна е темата, колко различна е тя от позиция на специалистите по риск, одиторите, мениджърите, специалистите по човешки ресурси, консултантите или специалистите по IT риск. Ясно се видя, че единствено впрягайки колективната ни интелигентност можем да обхванем всички аспекти на темата и да направим крачки напред в изграждането на организации, които имат култура и риск култура, които не само подкрепят изпълнението на бизнес и риск стратегията на организацията, но и я превръщат в положителен фактор за живота на хората, с които влиза в съприкосновение и обществото като цяло.

Говоренето е различно от правенето

Така, както не можем да направим мускули само като говорим за тях, не можем и да изградим добра култура и риск култура само говорейки за тях. Затова и събитието на 15.11 постави само едно начало. В резултат от него започна сформиране на общност, която чрез регулярни събития, обсъждане на добри и не толкова добри казуси от практиката ще подпомага израстването на всички по темата. Обявени бяха и конкретни учебни курсове, които ще започнат следващата година. Стана ясно, че амбицията на първата лаборатория е да постави основите на ежегодно събитие, събиращо всички интересуващи се по темата, както и привличане на международни експерти. 
Ако проявявате интерес да се включите в общността, пишете на hello@eudaimonia.solutions
Екип на Евдемония Сълушънс

Моля коментирайте