Разлика в заплащането по пол – мит или реалност? (част първа)

 

Равнопоставеността между жените и мъжете е основно право в страните от ЕС. Също така е необходимо условие за постигането на целите на икономическия растеж, заетостта, социалното сближаване и конкурентоспособността. Премахването на разликата в заплащането между половете отдавна е приоритет за ЕС, като това решение датира още от Договора от Рим през 1957 г. Разликата в заплащането по пол е комплексен проблем, причинен от редица взаимосвързани фактори и е резултат на съществуващото по-широко неравенство между половете в икономиката и в обществото.

Какво разбираме под „разлика в заплащането  по пол“ (Gender Pay Gap - GPG)? 

Това е разликата между средното брутно почасово възнаграждение между наетите мъже и жени изразена в процент от средното брутно почасово възнаграждение на мъжете.
Екип на фондацията в партньорство с Национална комисия за работа с жените, младежите и децата към КНСБ и ИССИ на КНСБ, в рамките на проект „GPG – Gender equality: Innovative tool and awareness raising on GPG” извърши анализ на текущата ситуация въз основа на емпирично изследване. Използваните методически подхода позволиха да бъде обхванато явлението “различие в заплащането по пол” от различни гледни точки и в различните му насоки и аспекти на проявление:

- Консултациите със специалисти от работодателски и синдикални организации очертаха реалистична картина на състоянието на проблема в страната – изключително ниска степен на осъзнаване, поради наложилите се стереотипи и нагласи сред широката общественост, както и липса на система за статистическо наблюдение и отразяване.
- В извадката на принципа на случаен подбор  бяха включени 29 предприятия от различни икономически дейности, с различен предмет на дейност, и от различни региони, което прави възможно да се отчете влиянието на средата, на производствените, технологичните и регионални характеристики. Интервюирани: 405 работници/служители  на възраст между 18-67 г., от които 217 жени и 188 мъже.

Общите впечатления от проведените консултации и фокус групи със специалисти от синдикални и работодателски организации, държавни институции, НПО дават основание да се твърди, че значимостта на проблема GPG на национално ниво вече е разпозната, но той все още не се счета за приоритетен проблем от страна на обществеността и всички заинтересовани страни. Липсата на разбиране до голяма степен се дължи на неговото подценяване; на факта, че се разглежда в контекста на ежедневните трудности, с които се сблъскват жените, особено тези с малки деца или зависими членове на семейството; на социалната роля на жените и установените стереотипи, погрешните убеждения и нагласи за развитие на кариерата, и накрая, но не на последно място – на хоризонталната и вертикалната сегрегация на пазара на труда.

Изследването констатира, че реално съществува неравенство в заплащането по пол, следователно трябва да бъде направено повече, за да се насърчи равнопоставеността  между половете вътре в организациите, чрез прилагани целенасочени мерки, с които  да се гарантира намаление на GPG. Резултатите от изследването очертаха три групи  ключови фактори водещи до разлики в заплащането по пол:
- социални и икономически фактори - хоризонтално и вертикално разделение на пазара на труда, както и психологически фактори, които влияят за реалната оценка на труда на жените;
- кариерното развитие - жените са изправени пред по-големи пречки при  включване в пазара на труда, трудно балансиране на работата и семейните задължения, забавяне на кариерното развитие, поради прекъсване на трудовия живот и период на адаптация;
- непреодолими остават традиции и стереотипи, които влияят в избора на образователни пътеки, особено за момичетата, които са насочвани към типично женски професии, а те по неписано правило са  по-ниско платени.


Получените резултати въз основа  на общата съвкупност показват, че жените печелят по-ниска месечна нетна заплата в сравнение с мъжете /мъже – 715лв.,  жени – 630 лв.


GPG е около 12%, което е подобно на прогнозата, предоставена от Евростат (2014 г.) за публичния и частния сектор (14%). Жените със заплати в диапазон  от 220 до 500 лв. представляват  43.8%, докато при мъжете този дял е значително по-малък (36.2%). С работна заплата от 1000 до 2100 лв. са  11.3%  от жените и 23% от мъжете. Тези данни са доказателство, че жените доминират при нископлатените отрасли и дейности със заплати под 500 лв., а при по-високите заплати над 1000 лв.  мъжете прогресивно стават повече.

Разгледана по възрастови групи, разликата в доходите между жените и мъжете остава значителна. GPG е в по-ниски проценти за по-младите участници на възраст между 18 и 32 г., когато двата пола започват с еднакъв старт. След този период много от жените прекъсват трудовия процес, докато мъжете продължават да развиват уменията си. В периода 33 – 50 годишна възраст, джендър различията нарастват.

Жените се завръщат на пазара на труда, следва продължителен период на реинтеграция към трудовия процес, често прекъсван от семейни ангажименти, при това често и с по-ниско възнаграждение. Навлизането на нови производствени технологии и непрекъснатото повишаване на професионалната квалификация, са процеси, които водят до все по-голямо напрежение и натоварване на работното място. Невъзможността за съчетаването на професионалната реализация и семейните ангажименти поставя жените пред алтернативен избор – работа или  семейство. Така семейните ангажименти стават бариера пред правото на трудова заетост, пред пълноценното изпълнение на трудовите задължения, изоставане  в кариерното развитие и съответно в заплащането.

Моля коментирайте