Пътешествие от A до Z с фестивала A to JazZ 2018

Фестивалът A to JazZ е моето тридневно пътуване из света на музиката, за което отрано започвам да се подготвям: преглеждам програмата, отбелязвам си задължителните концерти и … вадя дъждобрана, защото почти всяка година вали поне през един от трите дена. Първите две издания в Докторската градина (2011 и 2012 г.) бяха чудесни, уютни, на пет минути пеша от къщи, но мястото беше ограничено, а прекрасните музиканти заслужаваха голяма сцена и многобройна публика. Тогава за първи път видях един от създателите на фестивала Петър Димитров, който се движеше с танцова стъпка и излъчваше такава заразна радост, че човек и за миг не можеше да си представи колко труд и справяне с неизбежните усложнения им е струвало на него, на техническия директор Пламен Тодоров и на целия им екип.

Днес, осем години по-късно, когато A to JazZ вече отдавна се случва в Южен парк 2 (зад хотел Хилтън) и посреща десетки хиляди почитатели. Ентусиазмът на Петър и екипа му не само се е запазил, но е нараснал успоредно с мащаба на самото събитие. А мащабът с всяко следващо издание расте както по брой на посетителите и забавленията за тях, така и по отношение на разнообразието на музиката, таланта и известността на участниците. От фестивалната сцена на A to JazZ звучи както класически джаз, така и R&B, funk, soul, gospel, world, pop, което предоставя широк избор на посетителите и възможност да бъде удовлетворен голям спектър от вкусове.

 

Всеки от трите дена на фестивала предлага по четири различни концерта с продължителност около 45 минути и е лесно да се предвиди кога ще свършат едните изпълнители и кога ще започнат следващите. Хората могат да преценят какво искат да слушат и кога да се появят на поляната. Има и вариант, докато изчакват интересуващото ги изпълнение, да разгледат базара на артистични стоки, закачливи сувенири, книги, музика, да участват в томболи, да си купят нещо за хапване и пиене или просто да се разходят из парка. Като всички събития на открито, климатичните условия и за A to JazZ са определящ фактор, но тази година дори дъждът не попречи на фестивала да се случи и то блестящо!

Какво имахме възможност да чуем и видим от сцената на A to JazZ 2018?

Започвам с това, което лично на мен ми направи най-голямо впечатление, оправда и надхвърли очакванията ми – Jazzmeia Horn! Носителка на наградата Sarah Vaughan в две последователни години 2012 и 2013 и избрана за изгряваща звезда в конкурса Thelonious Monk, Джазмиа ни омагьоса с прекрасния си глас, виртуозните си импровизации, а и с думите си за любовта и обществената си позиция, която изразява категорично по време на концертите си и в интервюта. В Jazzmeia има толкова много талант, чар, жар, младост и в същото време огромна дълбочина, отговорност и професионализъм. Специалистите твърдят, че нейният глас е един от най-добрите през последните 40 години. Тя се раздаде сто процентово и не беше сама – до нея на сцената бяха чудесни музиканти, които общуваха помежду си и с публиката толкова фино и хармонично, че неизбежно се сетих и за лекото си разочарование на фестивала от Lalah Hathaway. Така е, когато човек има свръхочаквания.

Пет пъти носител на награда Грами, работила с великите Joe Sample, Grover Washington, Marcus Miller и др., Lalah Hathaway беше придружена от DJ, която се опита да създаде оживление като на дискотека, но публиката не се поддаде. Всички очаквахме друго и слава богу другото дойде след около 40 минути. Lalah представи няколко парчета от новия си албум Honestly („Честно казано“), чийто стил клони към R&B с хип-хоп и инди нотки. Лично аз предпочитам стария й репертоар, но е ласкателно, че България беше единствената страна от Източна Европа, която стана част от турнето на Лейла, а нейното участие в джем сешъна в бар Caché след концерта й беше много приятен жест. Насладих се на кадифения й глас, но се и зарадвах, че нейното участие е първата вечер, а няма да закрие фестивала. И радостта ми се оправда напълно, защото това, което направиха Cory Henry & The Funk Apostles беше най-хубавото за финал на този тридневен празник.

Cory Henry силно се асоциира с интересната и доста модерна в момента група Snarky Puppy, която има вече три награди Grammy. На този по-скоро ансамбъл се натъквам постоянно във връзка с музиканти, които ме интересуват и това се оказа много логично, имайки предвид, че Snarky Puppy е нещо като гъвкава сглобка от голям брой и широк спектър музиканти, които работят както заедно, така и индивидуално извън ансамбъла. Например, въпреки че Cory Henry е познат най-вече от Snarky Puppy, той е получил Grammy за работата си извън групата и ние успяхме да го видим и чуем точно в тази му роля – като лидер на The Funk Apostles. Cory Henry е считан за един от най-добрите изпълнители на Hammond B-3 орган, но освен виртуозен органист той е и прекрасен вокалист, има чудесно присъствие на сцената, общува естествено с публиката и заедно с другите музиканти видимо се забавляваха, а това е много заразително. Направи ми особено впечатление етиката на сцената и уважението, с което Cory Henry отстъпваше и се наслаждаваше на индивидуалните изпълнения на инструменталистите и на беквокалите – две енергични дами, едната, от които имаше невероятен глас. Стана велико парти - публиката танцуваше в разкаляната от дъжда трева и хората бяха щастливи.

Други чуждестранни участници, които не познавах и не бях проучила предварително, но ме изненадаха изключително приятно, бяха литовският секстет Dainius Pulauskas Group определян за лидер на прогресивния европейски джаз фюжън, триото Dock in Absolute от Люксембург с авторска музика на пианиста и младежкият джаз оркестър JM Jazz World Orchestra с художествен ръководител тромбониста Luis Bonilla. JM Jazz World Orchestra е един наистина световен проект, в който участват 18 млади професионални джаз музиканти от 12 държави и 6 континента. Те звучат много класически джазово, а техният ръководител Луиз Бонила е голям професионалист, работил с велики музиканти като McCoy Tyner, Dizzy Gillespie, Astrud Gilberto, но и човек на радостта, излъчващ лекота и игривост, каквито рядко се срещат.

Много силно беше и българското присъствие. Винаги ми е изключително забавно да бъда на изявите на живо на Милица Гладнишка, която има чудесно чувство за хумор и владее самоиронията. Милица създаде концерта-спектакъл „Да хвърлим операта в джаза“ заедно с най-добрия, известен и слънчев български тромпетист Мишо Йосифов и неговия секстет. В секстета, а този път и с Милица, участва и един най-големите (дори и на ръст) тромбонисти (по мое мнение не само български) Вили Стоянов, който заедно с Мишо са ума и сърцето на шеметната Брас Асоциация. Изпълнението на Милица Гладнишка се случи на фона на проливен дъжд, но тя не се поколеба да „хвърли операта в джаза“.

Друг български проект, който е съставен от превъзходни инструменталисти, е Glo Bal Kan. Създадена преди една година по идея на кавалджията Недялко Недялков, който също има Grammy, Glo Bal Kan събира талантите на саксофониста Владимир Кърпаров, Стоян Янкулов – Стунджи (ударни) и Петър Миланов (китара). Тяхната музика е или авторска или симбиоза между български, балкански и световен фолклор в специфичен за техния стил аранжимент. Не мога да не спомена и дебютиращата млада банда SOLEIL начело с талантливата певица Милена Цанова, както и соловия дебют на Божидар Василев – Tromboby на албума Run. Нов за мен беше проектът Лили Илиева и Минимум, в който участват петима много уважавани музиканти в българския джаз, а именно Лили Илиева (вокал), Димитър Льолев (саксофон), Борис Таслев (контрабас), Александър Логозаров (китара) и Борислав Петров (барабани).

Освен прекрасните концерти и музиканти в рамките на A to JazZ имаше и две много приятни и полезни програми - Jazz KIDS и Jazz Talk. A to JazZ KIDS е музикална работилница за деца, която по забавен начин запознаваше малките любители на музиката с основите на това изкуство. В програмата A to JazZ Talks беше включена конференцията „Европейски джаз без граници“, както и дискусия на тема „Дамите в джаза“.

Отдалечавайки се по разкалената отъпкана трева след края на фестивала тази година, мислено си припомнях кои прекрасни музиканти успях да видя и слушам на живо благодарение на A to JazZ. Без никаква хронология в участията им се редяха имената на Richard Bona, Branford Marsalis, Kurt Elling, Dianne Reeves, Christian McBride, Robert Glasper, Kenny Garrett, Roy Hargrove, Jose James.

После, обвинявайки се сама в алчност, започнах да изброявам наум имената на тези, които мечтая да видя и чуя за първи път на живо – Jacob Colliar, Take 6, Nils Landgren, John Legend, Jamie Cullum, Lee Ritenour, Caetano Veloso, Djavan, Jack DeJohnette и още много други. И понеже от опит знам, че много често мечтите се сбъдват, мога само да си пожелая точно A to JazZ да направи това за моите.

снимки: BulFoto
 

Моля коментирайте