Представяме Стоян Стоянов, собственик на комуникационна агенция PRoWay

Със Стоян се познаваме от много години и той е един от ПР-те, с които с удоволствие работя. Спокойната му усмивка е залог, че това, което сме захванали ще се свърши. Чрез списанието сме работили по много интересни проекти, които агенцията му развива и подкрепя.

Стоян Стоянов се занимава с публични комуникации повече от 12 години. Работил е като журналист, специалист в държавната администрация и ПР специалист. Собственик е на Комуникационна агенция PRoWay, създадена през 2010 г. Преподава в Нов български университет на студентите по масови комуникации и в Югозападен университет „Неофит Рилски.Силно пристрастен към организацията на бизнес събития и обучения, той е и създател и мотиватор на информационната платформа EventsPRO.bg за Бизнес събитията в България. Съвсем скоро предстои и старта на специализирано звено в PRoWay, което да предложи пълноценна и иновативна услуга по организация на събития.

Професионалните му интереси са насочени към комуникациите, предприемачеството и фестивалната култура.

Стояне, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Професията на ПР специалиста е изключително въздействаща, интересна и мотивираща. И докато преди години все още попивахме най-добрите ПР практики от развитите страни, то сега мога да кажа че има колеги и кампании в България, които са за пример и вдъхновение. Виждам, че и за младите колеги и за студентите възможностите за развитие и обучение в момента са изключителни.

Кое ме привлича в нашата професия: Възможността да убеждаваш, постоянно да учиш, както и да виждаш успешните резултати от работата и усилията си почти веднага. Винаги съм предпочитал да работя активно с хора, да комуникирам и да променям нагласите и мисленето на хората.

След като завърших висшето си образование по финанси през 2000 г. и бях на няколко стажа в банки, видях че работата е сравнително скучна, без възможности за развитие в онзи момент. Междувременно от 2-ри курс бях започнал работа като журналист в специализирани икономически издания и често си комуникирах с ПР специалисти от компании и организации. Видях, че това което правим е много близко – променяме обществени нагласи и информираме по добър начин. Така в един момент, сменяйки няколко работни позиции в държавната администрация и неправителствения сектор се насочих към ПР и се занимавам с това повече от 12 години. Харесва ми и се радвам, че намерих моето поприще.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Щастлив съм, че работя и се развивам в сферата на публичните комуникации, а моментите които помня и давам за пример са свързани с това да преодолееш предизвикателствата на днешната информационна среда в България и да постигнеш целите, които си си поставил.

От друга страна не са малко и трудните ситуации, за които все още нямаме работещо решение. В последните години професията на публичния комуникатор се сблъска с доста предизвикателства:

- голяма част от работата ни за съжаление се превърна в манифактура – притиснати от срокове, бюджети и намален човешки ресурс – ние предлагаме на клиентите стандартни решения за бърза реализация, които обаче често нямат потенциал да покажат и развият стратегически техните комуникации и репутация пред хората.

- все по-трудно стана да се достигне до публиките чрез медиите – един от нашите най-успешни комуникационни канали до преди няколко години. И ако се абстрахираме от трудностите при съществуването и финансиране на медиите, мога да кажа, вина затова имаме и ние – ПР специалистите и комуникаторите от бизнеса. Често в желанието си да постигаме бързи и лесни резултати, ние спряхме да търсим партньорството на журналистите, а разчитаме само на отразяване, което често се изразява в дословна публикация на прессъобщения, които изпращаме или протоколно присъствие на събития. Затова и много се радвам на медии като вашата, които предлагат решения и партньорско отношение и пазят интереса на читателите си.

- социалните мрежи, които бяха нашата надежда за нови възможности за достигане до нашите публики се оказаха изключително сложни за използване в работата ни и с нееднозначен ефект. От една страна – имаме директен комуникационен канал с ясно измеримо въздействие, но от друга страна имаме изключително благодатна среда за светкавично разпространение на фалшиви и заблуждаващи новини, както и за задушаване на развитието на класическите медии.

- изключително трудно е да мотивираме младите колеги в ПР сектора да се развиват в него, защото все още заплащането не е адекватно, много от тях виждат реализацията си във по-високоплатените сектори като изнесените центрове за услуги и кол-центрове. В това отношението професионалната колегия на рекламистите и маркетинговите специалисти е доста по-напред от нас по отношение на обучението, мотивирането и задържането на своите добри служители.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Това е и любимият въпрос на моите студенти. В съвременните комуникации не мисля, че трябва да правим класическото разграничение на ПР, реклама и маркетинг, а по-скоро да агрегираме и мултиплицираме техните силни страни. Публичните комуникации (ПР) търсят и печелят доверието на хората, информират по истински и забавен начин, създават партньорства. А ако говорим за класическите дефиниции – ПР специалистите не трябва да плащат за своите публикации, а когато се налага – да използват рекламни инструменти. Тясната специализация на ПР и рекламните комуникации отмина – според мен когато клиентите ни имат доверие – те често искат от нас пълната гама услуги и ние трябва да можем да им го предложим.

Има ли безплатен ПР?

- Терминът „безплатен ПР“ отдавна е придобил негативен оттенък, но истината е че публичните комуникации по дефиниция не са свързани със заплащане на отразяване или публикации. Ние сме партньори на журналистите и наше задължение е и да ги улесним в тяхната работа - да представят на зрителите и читателите интересните теми, включително свързани с наши активности и проекти. Виждам че когато влагаш плам и чувство в работата си и не се плашиш от трудностите и предизвикателствата – много е лесно да „заразиш“ журналистите и потребителите на информация с желанието да споделят своето мнение, както и да разпространяват твоите послания.

Как днес дигиталният свят променя комуникациите?

- Дигиталните реалности промениха комуникациите изцяло. Имаме вече среда, в която реакцията трябва да бъде мигновена, в която имаш директен досег с потребителя, и в която трябва всеки миг да бъдеш активен.

За разлика от преди 10 години, когато не беше толкова лесно да достигнеш директно до хората, а трябваше да минеш през посредници – като медиите и лидерите на мнения, то сега при правилно построена комуникационна стратегия и използване на работещите инструменти и канали – ти си веднага в центъра на вниманието. Това не винаги е добре, разбира се, защото поставя много сериозни ангажименти пред ПР специалистите да „предугаждат“ потенциалните кризи и проблеми.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не мога да се примиря с лъжата, дори и да е облечена в добри намерения, с егоизма и с лицемерието. Малко ни трябва да бъдем по-добри и отзивчиви един към друг. Също така ми се иска комуникацията между хората да бъде малко по-лична и ангажираща.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Имам много идеи и проекти, които ангажират мислите и вниманието ми и са много свързани с „другото ми Аз“, но се опитвам да бъда добър човек, баща и съпруг.

 

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Колоезденето е нещо, което практикувам с удоволствие. От 7 години в началото на всяко лято пътуваме с приятели из Европа на колела и чувството е несравнимо – виждаш хората, природните красоти и човешките творения по един бавен, но запълващ окото и съзнанието начин. Опитвам се когато мога да обикалям и в България.

Покрай работата имаме и доста проекти, които са адски интересни, макар и все още да не са поставени на бизнес основа. Нещо което ми се иска да развием в България е фестивалният туризъм и то на традиционни и кулинарни фестивали, които си имаме в изобилие. Надявам се да успеем да ги направим интересни за „градския“ човек, както и да помогнем на организаторите да предложат привлекателен продукт.

Какво би учил още?

- Имам сериозни интереси по отношение на дигиталните комуникации и криейтив и се опитвам да бъда в крак с времето като уча и посещавам специализирани обучения.

В последно време се интересувам от това как хората преди 100-200 години са строили своите къщи, без машини и съвременни удобства, но пък с много ум и практически опит, и ми се иска някой ден да мога да се науча и аз.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал да прочетеш или чуеш?

- Опитвам се да се събудя преди 6.00 сутрин, за да имам малко време за себе си и събиране на мислите. Това са и най-ползотворните ми работни часове, особено ако съм под напрежение и гоня краен срок. Много се радвам и ме зареждат новини за успели хора, които са преодолели трудности и предизвикателства, за които обикновено мислим, че са нерешими. Истината е, че ако силно искаш нещо – ти може да го постигнеш – начини има безброй.

 

Моля коментирайте