Представяме: Соня Славчева, съдружник в агенция Well Done

Соня Славчева е от хората, които всеки приема с усмивка и няма как да й се разсърди. Притежава силно чувство за хумор, които й помага в напрегната комуникационна работа. Иначе е работохолик и съвсем естествено е да получиш мейл от нея в 1-2 ч. през нощта. Тя е човек, на който можеш да разчиташ на минутата.

Соня започва работата си с медии още в гимназията и на 16 години вече има свое радио предаване. С група приятели правят и тв предаване и пише всяка седмица за един от най-четените ежедневници в страната. След тази ученическа кариера съвсем естествено завършва Връзки с обществеността във ФЖМК в Софийски Университет.

Работи няколко години във в. „Пари“, след което управлява комуникациите на технологичната марка Prestigio за целия ЕМЕА регион.

Преди 4 години, заедно със съпруга си създават Well Done Marketing /PR\ Advertising, където консултират и управляват комуникациите на изключително престижни марки, сред които Logitech, MMD, Brother, Persy, Happy Dreams. Фирмата им е представител и на румънската агенция PR People.

Соня, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Имам чувството, че винаги съм искала да се занимавам с PR, с комуникации. Знаех какво искам да уча и работя още в седми клас и нямах търпение да завърша гимназията, за да уча PR. Мисля, че голямото съвпадение дойде от това, че аз съм много любопитен човек. А това е ключово за нашата професия; желанието да не спираш да учиш и да търсиш интересното в света около себе си е истински важно ако искаш да бъдеш добър в работата си.

А и като се замислиш, коя друга професия ще ти даде толкова динамично ежедневие, възможността да се срещаш с много и различни хора от коренно противоположни сфери и не на последно място да съпреживяваш успехите на малки и големи компании, на известни и нишови продукти заедно с партньори, клиенти, медии, колеги и приятели.

Истинската провокация идва от това да приемеш, че това не е просто твоята професия, че не можеш да си тръгнеш от работа в 5 или дори 8 вечерта, a, че PR-ът те е обсебил и е станал твоят начин на живот.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Не искам да звуча като пълен работохолик, но аз успявам да намеря вдъхновение дори и в ежедневните рутинни задачи. Защото малките, понякога досадни, задължения или обемни отчетни таблици, всъщност създават основите на резултатите, които постигаме.

Разбира се, щастлива съм, когато спечелим доверието на нов клиент, когато постигнем с лекота поставените резултати, защото това е съвсем нормално чувство.

Но голямата удовлетвореност за мен е да разбера, че някой е препоръчал работата ни. Това ме кара да вярвам, че вървим в правилната посока.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- О, това са просто различни комуникационни похвати. В невиждания до сега поток от информация, с който разполага всеки един потребител, той продължава да има нужда от допълнително инфо в нишите на своите интереси. Нашата работа е да задоволим неговото търсене по един или друг комуникационен начин.

Но знаеш ли, аз не разглеждам PR просто като едно от средствата да предадем нашето послание на хората. За мен той е стратегически инструмент, който движи марката, компанията, личността в изграждането на тяхна комуникационна екосистема. И този инструмент има ефекта на снежната топка. Иначе казано, колкото повече работим в посоката на нашите стратегически цели, толкова по-голяма става тази снежна топка. И избора на даден продукт/марка/компания след работата на една добра PR стратегия, дори и повлиян от търговските подходи на рекламата, би трябвало да е базиран на познанието, на същността на тази екосистема, балансирана и създадена чрез качествена комуникация.

Или поне моите убеждения за PR са такива :).

Има ли безплатен ПР?

- Може би избързах в отговора на този въпрос и сега ще повторя, че целта на PR-a не е да получи няколко безплатни публикации. Не би трябвало да е такава. Целта му е да създаде основата на своята стратегия, в която ще се развива бранда или продукта, или компанията. Останалото едва ли ще работи в дългосрочен план. Не съм сигурна, че работи качествено дори и в краткосрочен. :)

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Понякога ми се иска хората да имат смелостта да са една идея по искрени в отношенията си, по-отворени един към друг. Виждам непрекъснато млади хора, седнали да пият по чаша кафе, без да си кажат и дума, забили нос във Facebook, или Viber. Определено изпитвам носталгия по времето, когато не можехме да се наприказваме. Сега, когато се срещаме с приятелки шеговито правим уговорка, че ще пием по чаша вино „на изключени телефони“. Това вече не е нормално (:. Кога ще намерим време да изслушаме отсрещния човек, да му кажем какво мислим, ама наистина, без да се тревожим дали отговорът ни ще е „правилният“. Нали за това сме хора, за да можем да съпреживяваме и хубавите и по-трудните моменти заедно.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Другото ми „аз“ е същото като професионалното – също толкова заето, също толкова динамично и използващо още по-неразумни количества чувство за хумор. J

Другото ми „аз“ има най-прекрасните деца на света (съжалявам за всички останали родители по света, но наистина моите деца са най-прекрасни J), за които ми се иска да имам повече време; съпруг, с който и работя заедно (да, това е истински героизъмJ). Другото ми аз се увлича по кулинарията и готвенето му помага да се отърве от стреса през деня.

И не на последно място, аз съм горда с това, че в дома ни живее кучето Бабъл, което намерихме на улицата в Кипър преди доста години и оттогава всички ние внимаваме да не заемаме неговото място на дивана под климатика.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Един от бащите на PR-a е казал, че за да бъдем достатъчно креативни в работата си, трябва да си уговаряме срещи с изкуството (във всичките му възможни форми и проявления) колкото се може по-често. И аз определено следвам неговия съвет.

Нещото, което ме зарежда много също е пътуването. Пътувам почти непрекъснато в страната. Опитвам се да намирам поне на два-три месеца веднъж повод и време да посетя някое местенце, на което не съм била. Тъй като не съм хазартен тип и не играя тото, знам, че ако баща ми спечели от лотарията, ще ми подари околосветско пътешествие. J

Зареждат ме с енергия децата ми – уча се на щастие всяка една минута около тях.

Какво би учила още?

- Ще се радвам да имам време за професионални курсове по готварство. Искам да науча гръцки. Започвала съм курса няколко пъти, но поради липса на време, стигам винаги до средата, а един език иска отдаденост.

Сега, докато децата ми са малки, не си позволявам да разглеждам курсовете и обученията извън България, но веднага щом имам възможност, ще отправя поглед в тази посока.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Обикновено в 7 сутринта съм вече на крак. Рядко успявам да се отделя лаптопа преди 1 -2 вечерта и семейството ми често се шегува, че батериите ми се зареждат със скоростта на тези на мобилен телефон.

Иска ми се да ставам по-рано, но за целта трябва и да лягам по-рано, а за сега това е само в сферата на пожеланията:). Обичам да започвам деня си с добри новини и всички такива са добре дошли. Лошите ги чета след 10 – имам нужда от поне две кафета преди тях.

Коментари

Браво, Соня! Радвам се, че динамични, устремени, умни и работливи хора като теб са все още в България! Желая ти много успехи и добри новини!

Моля коментирайте