Представяме Силвия Тодорова – ПР мениджър на Консултантска къща „От игла до конец”

За някои тя е малко припряна, но затова пък действа с невероятна скорост. Знаеш, че ако ти трябва отговор от нея, ще го получиш буквално за часове и обикновено е положителен. Ако не може да отговори на конкретното ти питане, предлага резервен вариант. На нея може да разчиташ. Силвия е от хората, които напълно безрезервно ще ти помогнат, когато имаш нужда и това го споделям от личен опит. С нея работим от доста години и едно от отличните и качества е, че много добре технологично знае от какви новини и материали се нуждаят медиите (а не да изпрати снимка с размер 20К за печатно издание, например:).

Силвия Тодорова има над 8 години опит в сферата на публичните комуникации. Започва професионалното си развитие в агенция „В Комуникация” като в момента е ПР мениджър на Консултантска къща „От игла до конец”. Има бакалавърска степен по „Връзки с обществеността” от Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски” и магистърска степен от УНСС. Член е на Българско дружество за връзки с обществеността.

Силвия, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Когато избирах какво да уча, моя учителка ми даде книга за ПР-ра. Хареса ми, „видях се” в описанието на човека, който се занимава с ПР и реших, че това ще е! В самото начало открих хуманната страна на професията – започнах с работа по кампания в подкрепа на хората с редки болести, което ми показа реално силата на ПР-а да свързва хората и да им помага. Кампанията беше отличена от журито на ПР Приз с първа награда за социално отговорна кампания и след този старт продължих с увереност, че това е професията за мен. Малко след това започнах работа в Консултантска къща „От игла до конец”, където се изградих като специалист и продължавам да се развивам вече 7-ма година. Фактът, че имам възможност да се уча и да работя с професионалист от ранга на проф. д.н Любомир Стойков, който има сериозен принос за развитието на ПР професията в България, ме провокира и мотивира всеки ден да давам най-доброто от себе си.

Самото общуване с много и различни хора, което е неизменна част от същността на професията, ми доставя удоволствие, а директният, неопосредстван контакт винаги ми е интересен. Харесват ми динамиката и разнообразието, както и това, че ПР-ът е сфера, която едновременно изисква и позволява човек непрекъснато да научава нови неща и да се самоусъвършенства.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Щастлива съм, когато свързвам хора, които са си взаимно полезни и когато клиентите ми реализират постижения и успехи, за които съм допринесла. Чувствам се щастлива и когато чрез работата си успявам да помагам на повече хора, като например с кампанията за профилактика на детското зрение, която три поредни години правим с българската марка очила „Квят”.

Особена тръпка са ми по-големите събития. Харесва ми самият процес на реализация, когато всичко се случва на високи обороти, нужни са концентрирани усилия и бързо стиковане между много хора, а винаги се случват и непредвидени неща.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- В света на съвременните комуникации не е актуално ПР-ът и рекламата да се разглеждат през призмата на противопоставянето. На практика те имат различни комуникационни цели, които често се допълват. И все пак рекламата има контрол над комуникационното съобщение, какъвто ПР-ът няма, а той, за разлика от нея, може да печели доверие. Ако рекламата най-общо казано е вид самоизтъкване, с което заявяваш присъствие, напомняш, че те има и казваш: „Избери мен!”, то ПР-ът е като да се явиш на конкурс, да покажеш дали и колко си добър, но да оставиш другите да те оценят. Важното и в двата случая е качественото съдържание, поднесено по интересен начин, в подходящ момент, на правилните хора.

Има ли безплатен ПР?

- Условно казано за безплатен ПР може да се говори в случаите, когато доброто име, репутацията, изградените имидж и взаимоотношения, работят за теб, също когато говорим за доброволен труд на ПР специалисти. В действителност обаче ПР-ът е дългосрочна инвестиция, която изисква влагането на време, пари, знания, квалифициран труд, контакти и др.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам напоритостта и самонадеяността на хора с претенции, но без покритие. Проявите на невъзпитание и грубост, показността, духовната леност, липсата на въображение, на чувство за хумор и на толерантност към многообразието, както и тънките сметки, нежеланието да виждаш и признаваш собствените си грешки.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Не мога да кажа, че имам друго „аз” извън професията. И в работата, и извън нея съм еднакво припряна и малко разхвърляна  Може би в личен план имам по-малко търпение за нещата, които не харесвам, и се стремя да говоря по-малко по телефона.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Обичам танците – това е моето голямо разтоварване, също театъра, книгите и спокойните разходки сред природата. Чувствам се добре и си почивам на уютни места, където няма много хора. Обичам да уча и новите знания ме вдъхновяват и ентусиазират. А малките и по-големи постижения в работата ми действат утвърждаващо и също ме зареждат.

Какво би учила още?

- Много неща. Интересни са ми различни възможности за надграждане на професионалните ми знания и умения. Бих учила езици, към историята имам постоянен интерес, а винаги съм искала и да се науча да свиря на музикален инструмент, най-вече пиано. Не се решавам да започна, защото знам, че изисква да му посветиш време, с което не разполагам.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва по различно време, в интервала между 6 и 8 часа. Oбичам да ставам рано и сутрин обикновено съм много работоспособна. Първите новини научавам от радиото и всяка добра новина е добре дошла. Освен за постиженията на различни българи с радост ще чуя, че в България има бум на раждаемостта, че обидно ниските пенсии се повишават (но не с някакви смешни пари), че учители и лекари ще получават достойно възнаграждение за труда си, че все повече млади българи решават да останат или да се върнат в България, за перспективни инвестиции и предприемчиви инициативи на българи т.н. и т.н.     

снимка: Иван Коловос

Моля коментирайте