Представяме: Д-р Александър Христов, акаунт директор на ПР агенция Civitas България

Редакцията ни всяка седмица е в „топла връзка“ с Александър Христов. Работим активно покрай интересните клиенти, които облужва агенцията, на която е акаунт директор. Знаем винаги, че можем да разчитаме на него предсрочно за информация, която търсим, а това много улеснява работата ни.

Александър Христов е и главен асистент в УНСС и преподавател в НБУ. Той е доктор в сферата на комуникациите и магистър по международни икономически отношения. Благодарение на богатия си опит в много области – във вътрешни ПР отдели и в ПР агенция, като преподавател и журналист, успява да комбинира различни знания и умения в областта на корпоративните комуникации.

През периода 2011 - 2013 г. е Председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), в момента е член на УС, а от 2006 до 2011 г. е Председател на Комисията по етика на БДВО. Автор e на книгата „ПР практика: Работа с агенция” и на над 50 публикации в наши и чужди специализирани издания. Днес разговаряме с него в рубриката „ПР-(те)“.

Сашо, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Започнах да се занимавам с ПР по стечение на обстоятелствата, хареса ми и останах. Това е във време, когато тази професия беше по-малко утвърдена, отколкото е сега. Хубавото на това е, че в такава ситуация професионалистите имат и своеобразно апостолическо действие – да формират точната представа за тази дейност, така че от нея да се очаква нито прекалено малко, нито прекалено много. И най-важното в личен план в ПР професията е, че тя се работи със сърце и енергия. Иначе нищо не се получава.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Признанието, когато съм допринесъл за позитивна промяна. Когато съм направил нещо, което е от полза както за компаниите, така и за хората и за обществото въобще – да бъдат по-информирани, по-успешни. Също и когато съм вдъхновил или запалил огънчето в очите на студентите и желанието им да градят кариера и те самите да допринасят за позитивните промени. Това е обществения смисъл на ПР професията. Щастието не е в малките неща, не съм от тези хора, които умеят да „им се радват”. Би трябвало да сме щастливи професионално, когато успехът на клиентите ни има позитивен ефект върху всички.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Където разликата между ПР и рекламата е тънка, там зоната е сива. Дори не толкова за нас, ПР специалистите, а за потребителите е изключително важно информацията, което получават, да знаят кой е нейният източник и дали той има комерсиален интерес. И дали това съдържание е контролирано, тоест, платено. Но с развитието на социалните медии в последните години и с възможността всеки да създава своя собствена „медия” и да влиза в интеракция с хора и брандове, разликите между рекламата и ПР донякъде остават на заден план. И важното е не дали използваш ПР, рекламни или собствени канали, а дали съдържанието е интересно и полезно.

Има ли безплатен ПР?

- Има – например при социално отговорните кампании, при които се работи pro bono. Иначе в ПР, както и в много други дейности, са необходими инвестиции на финансови средства, на време или на ресурси.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Всъщност не харесвам липсата на комуникация – когато хората отказват да общуват и нарочно не се стремят да постигат разбирателство. Това е деструктивно и изключително опасно, проекции на това за съжаление виждаме и в политиката, и в икономиката. И работа на ПР специалистите е да преодоляват това, да изграждат мостове, да създават консенсус. Не харесвам и агресията. Също и говоренето, че всичко е нагласено и безперспективно.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Университетски преподавател, ако това се брои за „друго аз” извън професията. Академичната среда и академичната свобода е нещо много хубаво, а от общуването със студентите и от четенето на изследвания в научни издания наистина научавам много неща, могат да бъдат полезни в ПР практиката. Сред другите ми „аз” са баща на две деца, пътешественик на мотор, макар че отдавна да не съм го правил и любител на дълги разговори на маса.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От кампаниите и проектите, които управлявам, от преподаването в университета – тоест, от самата работа. Най-енергизиращи са малките успехи до крайната цел, ребусите, на които намираме решение. Нямам генератор от типа на поляна в планина, скала на морето или уютно заведение, което да ме зарежда с енергия. Тя би трябвало да се съдържа в това, което правим всеки ден, ако не е така, всеки би трябвало да мисли как да наелектризира професионалните си занимания, а не да се радва на пейката в парка след края на работния ден.

Какво би учил още?

- Със сигурност бих искал да науча още много за измерването и оценката на ефективността в ПР и в комуникациите въобще. Това е глобалната ахилесова пета в момента в професията ни, проблемът е, че няма и критична маса натрупано знание и практика. Но с удоволствие търся материали за това, включвам се в мениджърски уебинари по тази тема, които периодично се организират от Ketchum – международната агенция, която представляваме в България. Това е страхотно, защото можем да приложим този глобален опит тук, което ще издигне нивото на професията ни. Иска ми се да се занимавам с популяризиране на интересни, но слабо познати теории в ПР и комуникациите, да ги превеждам на по-смилаем за практиците език. Но не ми остава време за това 

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал/а да прочетеш или чуеш?

- Свикнах да ставам безобразно рано, към 6:00 сутринта, което не е особено характерно за ПР специалист. Тогава, преди да започне динамиката на деня, като че ли успявам да свърша най-интелектуалната част от работата. Колкото до новините – заради прекалено политизираната среда в момента все повече липсват и все повече ми се иска да чета и да слушам икономически новини. Толкова важни за бизнеса неща се случват, които обаче не намират отразяване. Иначе чета и слушам всичко, вкъщи ми се смеят, че гледам новините по няколко ТВ канала. Смятам, че ПР професията безпрекословно изисква да си максимално добре информиран.

 

Моля коментирайте