Петте големи предизвикателства на нашето време

Светът, в който живеем, изглежда става все по-сложен. Технологията прави големи скокове. Нашите икономики бързо се трансформират. В политиката принципите и разбиранията, които са били определящи в продължение на десетилетия, вече не могат да се приемат за даденост. А общества, които никога не са се справяли по-успешно от сега, започват да оспорват "системата" и поставят под съмнение бъдещето.
Живеем във време на бърза промяна. Някои я наричат революционна, други (все още) вярват, че ще бъде еволюционна. Според мен още е трудно да се каже със сигурност. Но, както винаги, промяната идва с предизвикателства и възможности. Така че въпросът е: Какво ще има най-голямо значение в близко бъдеще? Докато конкретните теми могат да варират, аз виждам пет фактора, които оказват съществено влияние върху света и неговото общество, върху икономиката и компанията, за която работя.

1.Бързото нарастване на популизма

Тази тенденция, което набира най-бързо скорост в политиката, води до възраждане на национализма и впоследствие до протекционизъм. Популистките сили са предимно ориентирани навътре, разделящи нашите общества и тровещи атмосферата. На международно равнище те възпрепятстват свободната търговия и международното сътрудничество. В резултат  тези тенденции пречат на растежа в световен мащаб и вследствие ще върнат хората обратно към бедността.
Парадоксалното е, че национализмът се увеличава и в страни, които са се възползвали от непропорционално голяма част от ползите от глобализацията, като са станали значими нетни износители и са натрупали положителни търговски баланси. По ирония на съдбата тези икономики ще бъдат засегнати двойно от нарастващия национализъм - от собственото им поведение, както и от националистите в други страни, които вече не искат да се справят с търговския дефицит.
В Siemens ние наблюдаваме тези събития с дълбока загриженост. За компания като нашата, която работи в повече от 200 държави, от съществено значение е откритостта и толерантността към хората, както и търговските споразумения между икономиките и международните търговски организации. Според нас свободната и справедлива търговия е и основата на един по-добър свят. Трябва да се обърне внимание на нелоялните търговски практики; те обаче не трябва да се бъркат с липсата на конкурентоспособност. Тук инвестициите в иновации и производителност са правилните отговори. Ето защо подкрепям идеята, че лидерите във всички области трябва да се противопоставят на заблудите на популистите и националистите - в името на обществата, от които те са част, и заради институциите и страните, които ръководят.

2. Глобалната миграция

Дълго време ние в Германия и в много други европейски страни смятахме, че глобализацията е еднопосочна улица, по която ние и другите нации-износителки винаги сме били в бързата лента. Междувременно научихме, че тази магистрала е двупосочна. И трафикът стана тежък. Днес в света има над 68 милиона бежанци - повече от всякога. Повечето икономики бяха хванати неподготвени от увеличаването на миграцията. В много страни истинската или предполагаема липса на контрол над миграцията от страна на правителствата подхранва по-нататъшната крайнодясна агитация и национализма. Неотдавнашният дебат в Германия е притеснителен пример за това какво може да се случи, когато сериозните многостранни въпроси на имиграцията се сблъскват с популистки действия, предназначени да постигнат различни цели. И борбата продължава.
Нашите общества очакват лидерство от политиците и очакват публичните власти да поддържат контрола. И с право. И все пак лидерството е повече от просто овладяване на негативните последици. Става дума за решаване на проблема и задаване на посоки. Вместо да затваря националните си граници, Европа трябва да намери пътя си в тази важна задача. Вотът на Brexit беше лош и за Великобритания, и за Европа. Той дойде предимно в резултат от зле управлявания бежански въпрос.  Едно излизане на  европейска държава от такъв мащаб е достатъчно - нямаме нужда от друго. Затова  интелигентното законодателство и управление в областта на имиграцията са две от най-големите задачи в Европа.

3. Измененията на климата

Глобалното затопляне е реалност, фактите са известни и ефектите вече са драматични. Всъщност изменението на климата е една от движещите сили на глобалната миграция. Ако искаме да оставим на бъдещите поколения жизнеспособна основа за просперитет, трябва стриктно и усърдно да работим за декарбонизиране на световната икономика. На Конференцията на ООН за борба с изменението на климата (COP21) през 2015 г. в Париж глобалната общност подкрепи за пръв път обвързващо споразумение за опазване на климата. Би било фатално за бъдещите поколения, ако днешните световни лидери се отклонят от този исторически курс. Въпреки че не е толкова лесно да се напаснат всички интереси и заинтересовани страни, борбата с промените в климата е решаваща задача на нашето време.

4. Четвъртата индустриална революция

Технологичните трансформации не са нищо ново в историята на икономиката. Този път обаче цифровизацията и наличието на една глобална мрежа на свързаност в реално време рязко ускоряват темпа на промяната.
През последните години например глобалната енергийна система премина от централизирано производство на енергия от изкопаеми горива към възобновяеми източници и по този начин стана по-децентрализирана и гъвкава. Тази продължаваща трансформация беше сериозно предизвикателство за всички заинтересовани страни в традиционните индустрии за производство на електроенергия. Очакват се структурни промени и в други големи индустрии. Само помислете за автомобилния бранш и преминаването към електрически задвижвания, както и за споделената икономика на на мобилността.
С Индустрия 4.0 ние изпитваме цялостното въздействие на цифровизацията в индустриалния свят - сектор, който представлява 70% от глобалния обмен на стоки. В скорошно проучване консултантската компания McKinsey стигна до извода, че в развитите икономики един от всеки трима служители може да се наложи да смени професията си до 2030 г.

Трябва активно да търсим отговори как най-добре можем да управляваме тези структурни промени. Всички ние - правителствата, компаниите, представителите на работниците и обществото - трябва активно да оформяме тази трансформация чрез създаване на рамкови условия, чрез инвестиране в иновации и в продължаващото обучение на служителите, както и чрез  реалистичен подход към фактите в един глобално свързан свят. Дължим това на бъдещите поколения.
В Siemens инвестираме всяка година близо 7 милиарда долара в научноизследователска и развойна дейност и повече от 600 милиона долара в обучение и образование. Също така, през следващите четири години ще направим допълнителна инвестиция в размер до 120 милиона щатски долара в един Фонд за бъдещето. Този фонд трябва да предлага перспективи на онези, чиято работа вече не може да съществува в бъдеще. И това е само началото. Защо да не създадем такъв фонд в по-широк мащаб, да речем на национално или дори европейско равнище? Знам, че "Европейски фонд" звучи пресилено. Европа обаче се нуждае от съвместни външни и икономически политики, за да играе в същата лига като Китай, САЩ и може би дори Индия. Защо да не започнем да оформяме собственото си бъдеще сега?

5. Краткосрочното мислене и опортюнизма

На финансовите пазари - а и не само там, мнозина играчи търсят бързи печалби. "Казиното" отново е отворено - но по-голямо, по-умно и по-безскрупулно, отколкото в годините преди финансовата криза. Технологиите за анализи засилват тази тенденция. Трябва да намерим по-устойчиви и дългосрочни подходи към управление на компаниите, националните икономики и политическия живот. Трябва да помислим сериозно за това как трябва да изглежда едно наистина приобщаващо общество днес. Съществува все по-голяма нужда да се разбере по-добре какво правят компаниите за обществата и какво не правят.
Вернер фон Сименс е казал: "Няма да продам бъдещето за краткосрочна печалба". Тази философия си струва да бъде следвана. Според мен целта на всяка организация, на всеки бизнес, е да даде положителен и устойчив принос за обществото, за по-добро бъдеще. За да постигнат това, компаниите трябва да работят усилено за своята адаптивност и конкурентоспособност всеки ден - в краткосрочен план и с оглед на дългосрочната полза. Само тези, които са силни, ще могат да помогнат на останалите и да дадат положителен принос за обществото дългосрочно.

Заключение: Европа може да води, ако действа заедно и мисли мащабно

В тези сложни времена, в които волатилността изглежда като "новата нормалност", Европа може и трябва да играе водеща световна роля. Как? Можем да променим нещата по отношение на петте изброени по-горе предизвикателства, ако развием една здравословна част от самочувствието си - ако използваме нашите възможности и се придържаме към основното убеждение, че нашите 27 или 28 държави са по-силни, когато действат заедно, отколкото която и да е от тях би могла сама.
Като географски регион, в който живеят повече от 500 милиона души, Европа трябва да се утвърди като могъща трета сила заедно с Америка и Азия. Разбира се, тази промяна може да сработи само ако се стремим към по-голямо единство - например чрез съвместна външна и отбранителна политика, както и чрез единен подход по икономическите и търговските въпроси.
Времето е от съществено значение. Как биха могли да изглеждат в бъдеще едни взаимноизгодни  отношения със САЩ и Китай, както и с ключови съседи като Турция и Русия? Трябва да намерим убедителни отговори на този въпрос. И воденето на съвместни външни и икономически политики със сигурност е само един от елементите, които ще се изискват.

Трябва също така да подкрепим проекти, които ни дават възможност да оформим бъдещето. Европа трябва да мисли мащабно и да действа дори още по-мащабно! Няма причина, поради която това да не може да бъде сторено.
Европа е лидер в индустриалния свят и е в отлична позиция да защитава това лидерство, включително и в цифровото промишлено пространство. Тук можем да зададем темпото и посоката – и по отношение на технологии и ноу-хау, и по отношение на индустриалната киберсигурност, включително защитата на физическите активи.
 

Моля коментирайте