Петра – съвременното чудо от преди новата ера

Колкото и снимки да гледате и разкази да четете, трябва да видите с очите си новото чудо на света и града на изчезналия народ на набатейците. В преплитането на история, мистика и археология, човек остава силно впечатлен от това, което времената са донесли.

Историческите данни разказват, че през 312 г. пр. н. е. набатейците са построили форт, за да се защитават от нападенията на гръцкия император Антигон. Счита се, че са се заселили по тези земи с разрешението на тогавашния владетел. Изкуството и култура са повлияни от гръцкото и египетското. Те са имали свой език и писменост, подобна на арамейската и иврит. Секли са собствени монети, имали са и собствена религия и божества.

На 6 декември 1985 г. Петра е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и оттогава този феномен става достояние на света. Въпреки, че през 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за Западния свят. За съжаление днес страхът от войната в Сирия силно е повлияла на туризма и за миналата година посетителите в комплекса са били едва 300 хиляди. Йордания обаче е спокойна държава и там не се усеща никакво напрежение. Билетът не е евтин, 70 долара е, но пък запечатаните картини и преживяването ще останат завинаги в съзнанието.

Каменният град, изграден в скалите смайва с уникалната си архитектура и запазените гробници, административни сгради, жилища. За да се стигне до града се минава през тесен проход, наречен Siq, чиято цел е била да пази от нападения. Човек се чувства нищожество до огромните, високи каменни блокове, на места достигащи 100 м, където слънцето трудно прониква. Навсякъде има останки от фигури на божества и идоли, на други места времето естествено е изваяло от скалите различни фигури, майсторски изработен канал за вода ви следва по целия път. Червеният цвят на пясъчните скали е невероятен. Ако искате, може да наемете и рикша, но удоволствието от разходката пеша е много по-голямо.

Когато минете и последните метри от прохода, изведнъж се озовавате на площада и емблематичната съкровищница на Петра. Феноменална фасада със съвършени пропорции е издълбана навътре в скалите. Висока е 39,50 м и е широка 28 м. Смята се, че е била построена като гробница на цар Аретас III, някъде през първи век пр. н. е. Всъщност в цяла Петра гробниците в скалите са в изобилие. На площада е пълно с камили и магарета, с които чевръсти араби настоятелно ви предлагат да ви закарат до върха.

Любопитен факт е, че всички араби, които продават всякакви дрънкулки, сувенири и превоз с камили и магарета, са наследници на последните жители на Петра. Когато през 1985 г. Юнеско обявява новото чудо на света, създават специално село и ги изселва там. Като жест, наследниците им днес развиват амбулантна търговия в комплекса, без да плащат такса. Още по-интересно е, че както се смееше екскурзоводът, децата тук първо научават да казват „ван долар“ (разбирай един долар) и след това „мама“.

Преди да започнете голямото изкачване към върха на Петра, може да поседнете да изпиете ароматен чай или кафе за по 5 долара в бедуинското кафене. От там ви предстои да вървите по широк път, където от двете страни в скалите е пълно с впечатляващи фасади на гробници.

Ще минете и покрай амфитеатъра – единствения в света издълбан в скала, а не строен. Излизате на главната улица и след около 100 метра широкото приключва.

Очакват ви повече от 1000 полегати стъпала, а около вас се рисува уникална гледка.

Възрастни арабки, които са научили основна комуникация на английски с туристите, са накацали по цялото протежение на пътеката. Веднага ви приканват да изберете от супер евтината им стока (основно шалове и мъниста и гердани, най-вече от Индия). Но не се дразнете от тяхната настойчивост – това е част от живота в този свят.

Ще ви отнеме около час, ако не е прекалена жега, за да стигнете до другия феномен - Манастира (ed-Deir). На платото пред него може да поседнете в импровизираното кафене, където предлагат и прясно изцеден сок от нар и портокали. От пейките може да се любувате на майсторството на архитектите преди новата ера, които са издълбали в съвършенство огромни колони, арки, стъпала в скалите. И се питаш - как като не са имали AutoCAD са сътворили това чудо? Наподобяващ съкровищницата, Манастирът е висок 45 м и е широк 50 м, на два етажа. Отговорът идва от само себе си - ето защо Петра е сред новите 7 чудеса на света.

След като сте стигнали дотук ви остава още съвсем малко да се покатерите, за да стигнете до края на света, както е написано. Гледката ще ви остави без дъх – чудовищни скали, долината на пустинята Вади Рум, където казват, че в ясно време се вижда и Червено море, пленителната красота отгоре към обагрения в червено манастир...

Ако прецените, в едната посока може да си наемете четириного „такси“ с дълги уши, което препуска в тръст на връщане по стъпалата. Отстрани изглежда леко рисковано, но явно ти си знае пътя добре. За връщане оставете батерия във фотоапарата, за да снимате истинската червена Петра, защото тогава слънцето показва най-червния си цвят. Такъв, какъвто ще запомните завинаги и картина, която никога няма да забравите, за която ще кажете: „И аз бях там!“.

Снимки: авторът, всички снимки и текстове могат да се ползват само с разрешение на автора

Пътуването е осъществено със съдействието на туристическа агенция Luxutour.com

Моля коментирайте