Пещерняци картираха погранични пещери

От 31 октомври до 8 ноември, в района на Комщица, се провежда пещерно- изследователска експедиция „Западна Стара планина“, организирана от Българска федерация по спелеология и Асоциация на спелеоклубовете в София. Идеята е да се продължи систематизираната работа в района на община Годеч, осъществявана по проект „Невидимото богатство на подземния свят“.

Основна цел на експедицията е изготвяне на електронна карта на пещера Голяма Балабанова дупка. Предизвикателството е голямо. Според наличната досега информация и съществуваща карта от 80-те години, пещерата е шеста по дължина в България с 4800 м. дължина, с лабиринтни галерии, на няколко нива и преминаваща подземна река.

За пръв път се извършват толкова мащабни картировъчни дейности в тежка пещера по новата методика, с уреди DistoX, и обработка на място с употребата на таблети и специфичен софтуер за сглобяване на карти. Резултатът е налице: въпреки капризите на техниката само за 7 дни работа 4 основни екипа от по 2-ма души успяха да изготвят електронна карта на пещерата. Балабанова дупка е с обща дължина на галериите: 2957 м и денивелация 115 м. По време на картировката пещерняците откриха 127 метра нови галерии, в които няма видими следи от влизане на хора досега както и няма налична информация за тези части.

Същевременно се прониква и в пещера Малка Балабанова дупка, разположена в близост до Голямата, с цел изготвяне на карта. Също така беше преекипиран горния вход, през който не е влизано последните 20тина години. Интересен факт е, че години наред се е работило в посока търсене на връзка между двете пещери, като първата слухова връзка е осъществена през 1999 г. Все още такава няма, но опитите за свързване на Малката с Голямата Балабанова дупка продължават.

Биоспелеолозите д-р Петър Берон и Стоян Горанов от Национален природонаучен музей, събраха материал за по-нататъшни изследвания, като най-интересни са представители на род Niphargus (ракообразни) намерени в полусифона на Голяма Балабанова пещера. В същата пещера бяха открити многоножки от групата на диплоподите, които не са намирани досега там. Интересно бе наличието на типично пещОбщо участие взеха 36 пещерняци от 10 клуба от цялата страна.

Моля коментирайте