Накъде върви глобалната икономика?

В края на 2012 г. американският икономист Нуриел Рубини направи редица изказвания в световните медии с прогнози за развитието на глобалната икономика през 2013 година. Според него съчетаването на четири негативни събития – срив на растежа на американската икономика, задълбочаване на дълговата криза в Европа, твърдо приземяване на развиващите се пазари (най-вече Китай) и военен конфликт в Иран, могат да предизвикат глобална икономическа криза през 2013 г. Eто част от прогнозите на проф. Рубини за 2013 г., събрани от негови изказвания в световните медии в края на 2012 г.:

През 2013 г. рисковете от спад в ръста на световната икономика ще се задълбочават от строгите икономии на бюджетни средства в повечето страни с развита икономика. Досега отрицателните последствия от финансовата криза бяха съсредоточени в периферията на еврозоната и във Великобритания, но вече те проникват в ядрото й.

В САЩ рисковете нарастват едновременно по три направления: "бюджетен пробив" през 2013 г., ново противоборство за тавана на дълга и средносрочна икономическа програма. В Германия, Израел, Китай, Корея, Япония, Италия и Каталуния например пък политическата неяснота е свързана с изборите и референдумите.

Вероятността за военен конфликт между Израел и Иран остава висока, а преговорите и санкциите няма да спрат Иран от създаването на ядрено оръжие. Твърде вероятна е нова война между Израел и Хамас в ивицата Газа. В Азия проблемни са териториалните спорове между Китай, Корея, Япония, Тайван, Филипините и Виетнам. Национализмът в региона пречи на търговията.

Кризата в Европа не е преодоляна, въпреки програмата на ЕЦБ и разговорите за банков, бюджетен, икономически и политически съюз. Гърция, Португалия, Испания и Италия остават в зоната на риска.

Проблемите в еврозоната, забавянето в Китай и останалите развиващи се пазари, и вероятността цената на петрола да се повиши поради напрежението около иранската ядрена програма ще допринесат за засилването на кризата в САЩ.

Развиващите се страни - БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) и други големи икономики като Аржентина, Турция и Южна Африка, също забавиха растежа си през 2012 г. “Държавният капитализъм”, което означава по-голяма роля на управляваните от държавата компании и още по-голяма роля на държавните банки; национализиране на ресурсите; политика „импортозаместваща индустриализация” и финансов протекционизъм, както и контрол над преките чужди инвестиции в тези държави - това са истинските им проблеми. Остава да видим дали те ще предприемат реформи, целящи стимулирането на ролята на частния сектор в икономиката.

Доколко тези прогнози са все още актуални и какво е мястото на България и перспективите й за развитие в глобализирания свят, според проф. Рубини, ще разберем на 26 февруари 2013 г. по време на срещата му с българския икономически елит в София. Рубини ще бъде за първи път в страната по покана на пенсионно осигурителна компания Доверие, като част от обществен проект, който има за цел да ангажира капацитета на водещи икономисти в света с различните сценарии и перспективи за развитие на световната криза и в частност на българската икономика, в условията на тази криза.

Моля коментирайте