Начинът, по който работим не работи вече

Свидетели сме как буквално се сриват обичайните начини, по които сме свикнали да правим нещата, а бъдещето вещае все по-големи промени. Колкото по-дълбоко навлизаме в 21-ви век, толкова повече чувстваме, че начинът, по който работим не работи. Цинизмът и неангажираността на хората на работното място достигнаха безпрецедентни нива и тенденцията продължава да нараства въпреки, че повечето фирми инвестират значителни усилия в подобряване на ангажираността и благосъстоянието на работното място.

Затова преди да продължим напред, можем ли да се съгласим, че някои промени в начините на работа биха ни се отразили добре? Можем ли да се съгласим, че никой от нас не си пада по досадна и скучна работа, без енергия и вдъхновение? Работа, която ни стресира и изцежда? Работа, която ни кара да се чувстваме зле и незначителни? Работа, която ни създава усещане, че нищо зависи от нас и няма смисъл? Ако, отговаряте с да, значи сме на едно и също мнение… Някои промени биха ни се отразили добре, защото много хора се чувстват именно така.

НАСТОЯЩЕТО НА РАБОТАТА - Това, което наричаме "бъдеще на работата" вече е настояще.

Има две основни теми, които вече присъстват в ежедневието ни като предизвикателства, но и като възможности:
- технологиите променят ежедневно как живеем и работим, как си взаимодействаме, как играем и учим.

- хората все повече се стремят към работни места, на които се чувстват добре като хора, могат да участват във важните решения и да допринасят

Технологичните промени привличат значително повече внимание, когато говорим за бъдещето на работата. За съжаление, както при повечето преходи досега, докато някои са съсредоточени върху това как да осмислят бъдещето си и да просперират, други съзнателно или не сеят страх. Работните места изчезват, роботите ще изземат работата ни... Да, наистина има неща, които трябва да ни притесняват, но има и нови възможности, които се отварят пред нас. Много традиционни работни места наистина изчезват и тенденцията ще се разраства. В същото време обаче се появяват и съвсем нови.

Втората тема вълнува много хора, но в същото време, организациите ни са пълни с хора, които не харесват настоящата си работа, но не правят промени, защото се страхуват да загубят качеството на живот, което тя им осигурява. Такова „присъствие“ на работа обаче не е в състояние да ни направи устойчиво успешна организация в бъдеще.

Затова и едно от първите неща, които трябва да направим, е да подпомогнем хората си и нас самите да разберем страховете си, да ги приемем, но и да сме в състояние спокойно да се свържем с това какви възможности се отварят. 

БЪДЕЩЕТО НА РАБОТА - Нека си признаем, действителното бъдеще все още е бъдеще ...

Не позволявайте на никой да ви заблуди как ще изглежда бъдещето на работата. Ще перифразирам трима водещи мислители:
-  Джоузеф Яворски: Всички ние сме свързани и създаваме бъдещето чрез мислите и възприятията си. Съответно, бъдещето не е фиксирано, а се формира.

- Ото Шармър: Днес сме призовани да насочим вниманието си от онова, което се опитваме да избегнем, към това, което искаме да осъществим. Вместо да заемаме „позиция на жертва на събитията“, да насочим вниманието си към това как да формираме бъдещето по по-добър начин.

- Алберт Айнщайн: Ние не можем да решим проблемите си, като използваме същия тип мислене, който сме използвали, за да ги създадем.
 

Моля коментирайте