Изложба на Стилян Дичев

Мястото на текста в българското изобразигелно изкуство

От 26 февруари до 27 март 2016 г. в СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ ще бъде изложен Кураторски проект на Пламен В. Петров и Рамона Димова – Немият образ и слепият текст.

Проблемът за взаимоотношенията между текста и неговото присъствие в пространството на светското изкуство, остава изключително фрагментарно изследван. Първият и като че ли единствен опит е проектът „Важно съобщение“, който е реализиран в СГХГ през 2006 г. от Мария Василева и Даниела Радева. В него авторките бяха фокусиран върху използването на текста в българското изкуство от края на 80-те години на ХХ в. до 2006 г. Факт е обаче, че текстът има своето място в картините на художници в страната ни още от ХІХ в. Ето защо изложбата „Немият образ и слепият текст. Мястото на текста в българското изобразително изкуство след 1856 г.“ е не само надграждане на проекта „Важно съобщение“, а и стремеж за обобщено оглеждане на взаимоотношенията между текст и образ в българското изкуство – от първите светски картини от ХІХ в. до най-новите творческия изяви от ХХІ в. Нещо повече, в изложбата е предложена възможна систематизация на физическото присъствие на текста в пространството на художествената творба, като са обособени четири големи тематични звена – „Пояснителен текст“, „Битие и текст“, „Намерение за текст“ и „Триумф на текста“.

Този проект е опит за преглед на физическото присъствие на текста (дори и маркерите за него) в българските пластически изкуства, като думата „текст“ в случая трябва да се разбира не само в смисъл на обособен писмен сбор от думи и изречения, а и като отделни думи, срички, буквени и цифрови графеми. В изложбата са подредени повече от 120 творби Експозицията предоставя възможност на публиката и изследователите както да проследят взаимоотношенията между текста и образа – тяхното проявление в различни исторически периоди и форми, така и да разкрият цялото многообразие от възможности, които любовта и раздорите между текста и образа дава на българските художници. Понякога учудващо близки, а друг път – неочаквано далечни.

Моля коментирайте