Мотивационна верига и нейните превъплъщения

Има много теории за мотивацията, изградени и изучаващи я в психологията, социалната психология, социалната антропология, генетиката, организационното поведение и, разбира се, в мениджмънта - да спомена само някои на: Фройд, Адлер, Юнг, Маслоу, Макгрегър, Портър, Хърцбърг, Оучи и още много други. Всички те са разкрили частици от истината за причините на човешкото поведение. Онова, което прави впечатление при сканирането на специализираната литература е, поне от моя гледна точка, озадачаващо: за мотивация се говори само и единствено в индивидуален план, понякога и в групов. Излиза, че мотивация имат хората като индивидуалности, а всички останали организационни и институционални субекти нямат собствена такава и доколкото все пак нещо ги движи и тях, това не е нищо повече от агрегирани и подредени по някакъв начин индивидуални мотивации или някакви външни сили, действащи принуждаващо.

Не мисля така и съвсем накратко аргументите ми за това несъгласие са следните:

а) Индивидуалистичната интерпретация на мотивацията е обременена с всички дефекти на индивидуализма, най-важният от които е невъзможността да се обясни как въобще биха могли да се формират индивидуалните мотиви извън контекста на социалните принадлежности и участия.

б) Груповата мотивация никога не е някакъв вид агрегиране на индивидуалните мотивации на членовете на групата, а е специфичен мотивационен екстракт от силно редуцирани и по същество изопачени индивидуални мотивации.

в) Да кажеш, че фирми, корпорации, държави, съюзи от държави и др. под. социоконструкти нямат своя мотивация е или лингвистично пуританство, или е произволно и недоказуемо предположение, че изпълняваните от тях дейности се задвижват от мотивациите на собственици, мениджъри, наемен персонал, народи, национални мотивационални политици и ръководители. Да, те участват в играта, наречена управление, но дали и доколко това участие влияе реално на дейността, дали то е успешно или не, не зависи от силата на тяхната индивидуална или групова мотивация, а това дали и доколко действията им съответстват на изискванията на управляваните от тях социални организации и институции, създадени за извършване на строго определени дейности за производство на точно дефинируеми частни или публични блага и услуги.

г) Най-сложно и трудно е да експлицираме мотивацията на такива, несигурно идентифицируеми, но съвсем реални институционални социални субекти, като гражданско общество, пазар, а и света като цяло. Но пък при тях е очевидно, че това, което ги задвижва, не е някаква резултатна величина от индивидуални или групови мотивации на граждани, бизнесмени, лидери, политици или пък народи. Какво е, щом не е това, е въпрос с неясен отговор, но нали тъкмо такива въпроси са най-интересни?

Възприетата логика на мотивационния процес може да се опише по следния начин - всеки социален субект има свои собствени и специфични потребности:

а) Потребности - т.е. нужди от някакви условия, отсъствието на които е противопоказно, ако не и несъвместимо със съществуването въобще или с функционирането му, съобразно собствената му природа.
б) Интереси, под което в случая се разбират онези потребности, които са незадоволени в някаква степен, и които субектът вярва, че би могъл да задоволи по пътя на социалния обмен.
в) Ценности и норми, които играят ролята на вътрешносубектен цензор, позволяващ и забраняващ едни или други цели и активности.
г) Цели, които проектират желани от субекта конкретни резултати, за достигането на които той е готов да се включи във въртенето на Рулетката на живота.
д) Вземане на решение, което е израз на неотменимата, но не и безгранична, екзистенциална свобода, избор на вида, сферата, насочеността на активността към поставените цели, интензитета, настойчивостта и т.н. на социалната активност.
е) Активност, т.е. задвижването на социалния субект, форматирано като замисъл от взетото решение да се прави това или онова.
ж) Резултати, обозначаващи постигнатите като следствие от активността последици, които естествено могат да бъдат както желани, т.е. очаквани съобразно преследваните цели, така и нежелани.
з) Удовлетвореност, която е резултативна величина, получаваща се от съпоставката на резултатите с целите.


След това протича следващ мотивационен цикъл, при който се отчитат влиянията на обрат-ната връзка от удовлетвореността към всеки от предходните компоненти на мотивационния процес, като някои от тях се потвърждават и репродуцират, а други, повече или по-малко, се модифицират, за да се нагодят към средата, в която функционира съответният социален субект. По този начин динамиката на мотивацията отчита субектното самообучение, а и обучение.

по материали от книгата