Успешните казуси в българския бизнес

Мениджърите споделят – част VII

проект на списанието

В проекта на списанието ви срещаме с две много силни жени със собствен бизнес, които се минали през много трудности, но продължават да са усмихнати и да бъдат оптимистки. Представяме ви Мария Гергова и адв. Янита Тончева. Те споделиха своите правила за успех и представиха интересни казуси от живота на фирмите им.

 

Мария Гергова
собственик и управител на ПР агенция „Юнайтед партнерс”

Едно от важните за мен правила е - бъди оптимист! Иначе нямаш шанс да успееш в средата, в която живеем. Вярвай, че няма невъзможни неща. Поставяй си цели, които си мислиш, че не можеш да достигнеш. Само твърдата вяра в собствените възможности ще ти помогне да успееш. В сферата на комуникациите се изисква да бъдем креативни и иновативни. За да сме винаги на върха, трябва да полагаме много усилия в това, да се обучаваме непрекъснато както индивидуално, така и помежду си, за да сме на ниво.
Аз имам и едно такова правило - щастлив екип – високи икономически резултати. Нашата работа не е свързана с машини, а с хора, които създават идеите. Ако те не влагат нужния ентусиазъм и желание, нищо не се получава.. Затова при нас важи и правилото, че който не се чувства добре и  на своето място или да трябва да намерим начин да бъде по-щастлив, или да открием мястото, на което ще се чувства комфортно. Работата ни е съпътствана от много кризисни ситуации. Наложили сме си правилото, че негативен тон и лоша дума няма да се чува. Каквото и да струва, всичко ще се случва с усмивка. Това е по-добре за както за теб и твоето здраве, така и за здравето на околните.
Насърчавай търсенето на знания. Ти и твоя екип трябва всеки ден да научавате по нещо ново, но и да го споделяте и препредавате на другите си колеги. Социалните медии, например, се променят динамично и ежедневно и ако не си в крак с това, можеш да провалиш стратегията на клиента, а това е недопустимо.

Казус:
Когато преди няколко години започна кризата често се налагаше да измисляш и създаваш неща, без да разполагаш с пари. Това беше изключително трудно. Несигурността в хората беше голяма. Тогава доста служители напуснаха, за да търсят друго място за реализация. Това създаде  сериозна криза в текучеството. Отрази се и на отношенията ни с клиентите. Трябваше да проведем сериозни разговори с голяма част от тях, за да ги убедим, че все още сме добър партньор. Направих проучване сред добрите практики на големите компании, които са водещи в показателя за „най-щастливи места за работа“. Открих хубав пример за една водеща компания, която се занимава с продажбата на обувки по телефона. Това, което ги отличаваше, беше характерната им корпоративна култура, насърчаваща хората да споделят проблемите си и да ги решават заедно. До този момент не се бях замисляла за изготвянето на стратегия за корпоративна култура. Както се казва „лампичката” светна и видях в този пример решение за нашия проблем. От тук насетне всички заедно започнахме да изграждаме корпоративната култура на фирмата. Основната цел бе да я създадем така, че да ни насърчава да си помагаме взаимно и да бъдем по-щастливи. В рамките на една година успяхме да дефинираме проблемите и техните решения. Забелязахме например, че хората трудно понасят старта на работната седмица след добре прекараните почивни дни и затова решихме да направим началото на деня в понеделник по-различно. Всеки път някой прави закуска и отговаря за доброто настроение в офиса. Пускаме си забавно видео или пък измисляме друг начин за създаване на забавна атмосфера. Това е един от примерите, чрез които успяхме да повишим и сплотим фирмения дух. Само за две години тази стратегия даде страхотен резултат. За миналата година имаме 50% ръст на печалбата спрямо предходната, а оборотът се повиши с 30%. Това ме навежда на мисълта, че когато правиш хората щастливи, това ти се възвръща двойно и тройно.

Адв. Янита Тончева
собственик на адвокатска кантора „Тончева и партньори и „Модус консулт”

Една хубава сентенция, която следвам неотлъчно, е, че в ежедневната си работа трябва да бъдеш като рок звезда. Да се раздаваш на 100% и да го правиш с голяма любов. Старай се постоянно да бъдеш на вълната на новото, иначе нямаш шанс за успех. Познанието е много важно за един адвокат. Постоянството също. Следвайки тези прости правила, лесно можеш да се превърнеш в истински Миг Джагър в съдебната зала или пък да си Боно в продаването на кламери. Трябва да откриеш своето призвание и да го следващ. Сещам се за една мисъл на Мартин Лутър Кинг, който казва, че ако човек има призванието да бъде уличен чистач, то той ще се справя толкова добре, че това ще кара хората да се спират и да си казват „Това е най-добрия уличен чистач на света”. Следващото важно нещо е отношението между хората. Когато клиентите се чувстват специални, обгрижвани и ти имат доверие, тогава се създават дългогодишните партньорства. Ние имаме такива от 15 години, които и до днес са останали непоклатими. Важно е клиентът да усеща, че работиш, за да разрешиш проблемите му и да предотвратиш бъдещите такива.
Няма по-лош съветник от успеха. Когато позволиш да си заслепен, че си успял и си на върха, това е пагубно за теб и е най-сигурния път надолу. Хората, екипът и отглеждането на таланти трябва да бъдат двигателя на всяка фирма.

Казус:
Стартирахме фирмата с огромно желание и ентусиазъм. Преди години, когато решихме, че е време да закупим собствен офис в една красива бизнес сграда дойде проблемът как ще го изплатим. Трябваше да изтеглим много голям кредит, който да трябваше да изтеглим. Ходех по банки, преговарях, правех сметки, за да намеря начин да си го позволим. Виждах, че нещата са на ръба, заемът беше свързан с големи погасителни вноски и с изключително висока лихви, и подписването на договора беше рискован ход за фирмата. Отидох в офиса, събрах колегите и им казах, че за първи път ще се откажа от една своя мечта, защото в противен случай бих изложила на карта бъдещето на фирмата и на хората в нея. След час колегите ми дойдоха при мен и твърдо заявиха, че не искат да се отказвам от мечтата си. Подкрепиха ме, казвайки, че ще са с мен колкото и да ни струва тези пари да бъдат намерени. Това беше невероятен момент, подкрепата им ме трогна. Тогава при нас дойде наш приятел психолог. Каза, че за първи път в своята практика среща толкова сплотена група от луди. Екипа, вярата и това да имаш цел, която да превърнеш в своя кауза сплотява хората и прави така, че пред теб да няма невъзможни неща.

 

Моля коментирайте