Мебелната индустрия – накъде?

Автор: 

Любомир Гетов

собственик на консултантска агенция Анадър Пойнт Адвайзърс

През изминалата година имах възможността да работя с редица водещи български компании от мебелната индустрия, както и да проведа няколко успешни тренинга под егидата на БКДМП- Българска Камара на Дървообработващата и Мебелна Промишленост. /www.timberchamber.bg/
В тази статия бих искал да споделя своите наблюдения, относно тази динамично развиваща се индустрия, предизвикателства и възможностите, пред които е изправена.

В настоящият момент, мебелната индустрия е една от малкото, в които сериозно преобладават български собственици. Индустрията все още се бори със сивата и черна икономика особено в своята микрочаст и до известна степен в малките предприятия.

Основна причина за сериозния растеж и трансформации е постоянно увеличаващия се износ, от 242 млн евро през 2009г. до 550 млн евро през 2015г. (по данни на ООН). Основните страни, където се осъществява експорт са: Германия- 13%, Чехия- 9%, Италия- 9%, Франция- 8%.  Интересен е факта, че Полша, която е може би и най- сериозния експортьор в ЕС на мебели се явявя шестият по големина вносител от България, с дял от 7% през 2015г. или 38 млн евро.

Основните направления при износа са “мебели за седене”- 33% и мебели от дърво- 29%. Цялата тази картина, до голяма степен, обуславя динамичното развитие на индустрията и основните предизвикателства, а именно:

- Повишаване на ефективността
- Въвеждане на ERP и CRM системи
- Високи цени на редица суровини (дамаски, обкови и др.)

Но какво се случва на вътрешния пазар?

През последните две години вътрешния пазар на дребно с мебели претърпя много трусове и сериозни обрати, сред които са- фалитите на Карфур и Арон, бързото развитие на Виденов, финансовите затруднения на Явор, засилването на интернет търговията. Тази ситуация доведе до коренна промяна на пазара и преливане на част от клиентите на големите вериги към локалните вериги и големи магазини.

Основните предизвикателства пред производителите са свързани с постоянния натиск от страна на търговците за намаляване на цените или представяне на пазара на аналози на стари модели, но с по- ниски цени, от друга страна цените на материалите и работните заплати в сектора растат и съответно тези обстоятелства водят до намаляване на маржовете, снижаване на качеството и навлизане на все повече вносни продукти през големите вериги.

Друг сериозен проблем пред който се изправя бранша е липсата на достатъчно квалифицирани кадри.

На последната годишна конференция на БКДМП, се дискутираше темата  за липса на кадри в областта на производството и на конструктори, но според мен още по голям проблем е липсата на необходимите компетенции при служителите в търговските обекти и в средния търговски мениджмънт, които със своите ежедневни действия и решения влияят пряко върху ефективността на компаниите. Липсата на взискателност при подбора на персонал е може би основата на проблема, но липсата на програми за повишаване на квалификацията на търговския персонал, води до ценово ориентирана индустрия, което в по- далечен план е катастрофално за всички - от крайният търговец до вносителят на компоненти.

Осъзнавам необходимостта от полагане на много усилия и постоняство, време и ресурси за постигане на резултати в тази област- повишаване квалификацията на персонала на търговските обекти и търговските екипи на производителите, но това е единствения начин за излизане от ценовата спирала, която води надолу към поредния банкрут!

Постоянните рекламни кампании ориентирани само към така наречените “ценови предимства” водят до формиране на изключително неблагоприятна за индустрията нагласа в крайния потребител.

Основното предизвикателство пред играчите от стойностната верига е повишаване на маржовете и излизане от ценовата конкуренция, наблягане на качество и добър баланс цена- дизайн- качество.

Инвестициите трябва да са балансирани, както в производствени мощности, така и в диверсификация на пазарите и повишаване на печалбите, а това без постоянно повишаване на качествата на служителите, няма как да се случи.

Ще завърша с едно често споделяно опасение от страна на собствениците “Ами ако ги обучим и те напуснат?”, на което обикновено моят отговор е “Ами по-страшното е, ако не ги обучите и те останат”...

Моля коментирайте