Който не работи, не трябва да яде!

Трудолюбив ли е българинът или обича да се излежава? Тъй като всички културни характеристики са относителни, трябва да направим някои сравнения. Работливостта е сложна величина, която не се мери лесно. И все пак можем да погледнем едно или друго нейно проявление и да направим съответните заключения. Ако сравним продължителността на работния ден на различни места по света, ще забележим, че

в богатите страни се работи по-малко

Измервания са правени много пъти и по различни начини. Резултатите са добре известни, затова няма нужда да ги описваме в подробности. Достатъчно е да споменем, че осемчасовият работен ден и петдневната работна седмица са въведени през ХХ век от Запада след значителното му забогатяване. Преди това е било нормално да се работи много повече, стига да има работа. Днес това също е възможно, но за определени високоплатени професии. Обикновените работници и служители очакват, че ще си тръгнат, когато свърши работното време, или че ще им се плати допълнително. Това се отнася дори за САЩ, които са митологично прославени със силно преувеличения им работохолизъм. Той съществува, но засяга предимно високоплатени служители, като управители на фирми и фирмени отдели, консултанти, лекари и други от този род.

Американският работник предпочита да се запъти към дома си в пет часа и да си прави барбекю в задния двор

В Третия свят дори обикновените работници често остават до късно на работа, и то без да им се плаща наднормен труд. Затова пък много от тях често отсъстват поради разни лични причини, особено в Африка и Латинска Америка, но явлението неявяване на работа е познато дори и в Китай.
И така, извън Запада обикновено се стои по-дълго на работното място. Дали се работи по-енергично е съвсем друг въпрос. Това зависи от мотивацията на служителите, от вида управление, от вида на работата и от различни други фактори.

Канадската организация Centre for Intercultural Learning (Център за междукултурно обучение), която съществува от 35 години, предлага богат материал, събран от местни консултанти, както и от канадци, работили на различни места по света. Според някои разкази нигерийците понякога спят на бюрата си или прекарват часове в смях и приказки, без да вършат нищо. Това потвърждава някои известни африкански стереотипи. Китайски консултанти обаче разказват подобни неща и за Китай: ако шефът не е дал задачи, работниците може да стоят със скръстени ръце. Освен това и в Китай, и на други места

в Азия на обяд официално може да се спи на работното място, само че не по бюрата

Тъй като сравнения на основата на подобни наблюдения са спорни, някои изследователи предпочитат да измерват не кой колко дълго стои на работното място и колко се напряга, а какво мислят хората за труда и свободното време. Доколко са стойностни те за тях. От резултатите на European Values Study (EVS) и World Values Survey (WVS) виждаме, че процентът жители на Северозападна Европа, съгласни с поговорката “Който не работи, не трябва да яде”, е по-нисък, отколкото в Източна и Югоизточна Европа. Задавани са няколко въпроса от този род. Резултатите показват ясно, че в Западна Европа получаването на пари без труд, например от държавни подаяния, не се осъжда така остро, като, да речем, в България.

Забогатяването деморализира и убива трудовия ентусиазъм ако не у всички индивиди, то поне сред доста широки слоеве от населението

Това се потвърждава и от класациите за отношението към труда. Според WVS за най-трудолюбиви не само сред бедните, но и в целия свят, се имат западноафриканците (Гана, Нигерия), някои севернолатиноамериканци, бразилците и арабите: в техните страни между 80 и 100 % от населението заявяват, че трудът е много важен за тях. Някои азиатци - бангладешци и филипинци - също имат такива високи резултати. Западният свят е далече по-ниско.
Въпреки легендите, Източна Азия също е ниско в тази класация. Това е разбираемо за Япония, която е много богата, но Корея е далеч по-бедна от Западна Европа и все пак корейците не се самоописват като особено работни: само около 60 % изказват такова твърдение. Така е и в Китай, който е по-беден дори и от България.

Още по-слаба е заявената любов към труда в Русия, Украйна, Беларус, Литва и България. Бившите югославяни обаче (особено босненците и македонците) твърдят, че за тях трудът е важен колкото и за латиноамериканците. В кавказките републики процентът на хората, за които работата е много по-важна, е също чувствително по-висок, отколкото в Източна Европа.
Сега нека пак разгледаме отношението към свободното време. Не би ли следвало онези, които твърдят, че са най-работливи, да са и най-безлични към него? Може би, но всъщност не е така. Както вече видяхме,


Стигаме до следното заключение: източноазиатците не изпитват нужда да изтъкват някаква особена любов към труда, но пък са почти безчувствени към свободното време. В Източна Европа нещата изглеждат подобни, без да се стига до азиатските крайности.западноафриканците и латиноамериканците държат много на почивката си, а азиатците и източноевропейците, включително българите, не

Българинът подобно на азиатеца не се пъчи с трудолюбието си и казва “работа ли е, не ми я хвали”

Затова пък като китайците той е доста безразличен към свободното време. И като не знае какво друго да прави, когато е свободен, работи, стига да изкарва пари. Погледнете частните магазинчета в гаражите, които стоят отворени до среднощ и работят и в събота, това се смята за нормално, докато в Германия има закон против подобни явления и работодателите се боят от глоби. Мой приятел, българин на работа в голяма банка в Дюселдорф, ми каза, че началникът му го инструктирал, ако ходи на работа в събота, да дърпа завесата и да не пали лампата, защото можело да мине икономическа полиция...
Значи и тук става въпрос за явлението, което вече разглеждахме: потискане на естествени чувства и желания или задоволяване. Природата на всяко живо същество е такава, че то желае да не се труди, а да си почива, да се забавлява. Но това желание е потиснато в Източна Азия и донякъде в Източна Европа. Различия има и сред богатите страни: в Северозападна Европа отдават доста по-голямо значение на свободното време, отколкото в останалите държави на континента.
И така, отново можем да бъдем доволни за това, че имаме нещо в културата си, което според нашата субективна преценка е добро.

изд. Класика и стил, 222 стр., цена 14 лв.