Гергана Паси

Към 2020 г. 90 % от работните места ще изискват технологични умения

България е на първо място в Европейския съюз по брой младежи, които не правят нищо. Всеки пети между 15 и 24 години не учи, не работи и не е включен в програми за обучение и квалификация. Заради оттеглянето от трудовия пазар на една пета от младежите, българската икономика търпи загуби за почти 2 млрд. лв. годишно, твърдят експерти. Най-висок процент безработица се наблюдава при младежите на възраст 15-24 години - над 23% и при тези между 25 и 34 години – над 12% процента. Данните саот проучване на УНИЦЕФ, към май 2015

В същото време от технологичната индустрия, която в момента върви с огромни стъпки напред и предлага отлични условия за работа в последните години (средната заплата в ИТ сектора за 2014 г. е 2105 лв., при средната за страната 889 лв.), е в драматичната ситуация да няма кадри и тази ситуацията се задълбочава. Оказва се, че младото население не е подготвено и не притежава дори и елементарни компютърни знания. Според други данни, момичетата на възраст от 7 до 14 години се чувстват много добре, използвайки технологии като мобилни телефони и таблети, но са доста далеч от обмисляне на бъдеща работа в тази сфера. Какво става тогава? Къде се къса нишката? Работа има, хора - няма! Разговарях с Гергана Паси, за бъдещето на младите хора, технологичните им познания и възможностите за реализация в тази посока. 

Г-жо Паси, защо се оказва, че в България липсват технологично обучени хора, след като българите се славим като технологична нация или това е мит?

- ИТ специалистите са недостатъчно навсякъде – и в София, и в Лондон, и в Делхи, и навсякъде по света. Просто светът стана дигитален и онова, което беше нужно като ресурс за тясно софтуерната индустрия, например, вече се разширява хоризонтално към всички сфери на икономиката и обществения живот. Никога преди човечеството не е правило такъв квантов скок в своето развитие. А това, че обичаме да се слагаме в категорията на технологичните нации, е повече клише от миналото, отколкото реално заслужена съвременна оценка. Да, градският интернет в градовете ни е бърз и достъпен. Да, имаме някои от най-светлите умове в сферата на математиката и програмирането. Имаме силно мотивирана и жизнена предприемаческа общност. Но пък имаме и една закостеняла публична администрация, доста архаично образование, затворен тип политици, на които все още не им стига време или разбиране за промяната, която помита целия свят. Трябва ни водач, който да разбира смисъла на промяната. Вижте тези дни – естонският президент бе поканен от канцлера Меркел да сподели естонския опит на заседание на германския кабинет. Премиерът да покани най-добрите в света да разкажат какво се случва пред всички министри. Най-малкото, ще е добър ПР повод за обществен разговор по темата

Какви трябва да са пътищата за технологично обучение на младите хора?

- Държавата трябва да припознае цифровия дневен ред като своя приоритетна политика. Към момента това се прави от шепа хора в Министерството на транспорта и информационните технологии и в екипа на вицепремиера Бъчварова. Създаването на среда, която приоритизира технологични решения ще доведе до различно образование, здравеопазване, административни услуги, различни политици, ако щете.

Това, че младите хора са богове в социалните мрежи, съвсем не означава, че са дигитално грамотни. Според последното европейско изследване на ЕК (DESI 2016) в България само 31% от населението има базисни цифрови умения. Новият закон за средното образование развързва в значителна степен ръцете на учителите, но мнозинството от тях изобщо не знаят как да преподават в дигиталния свят. Те имат нужда от силна подкрепа, от солидарност, вкл. от собствените им ученици, но най-вече от обществото и държавата.

Държавата ли трябва да направи промени или пък това е и действие на бизнеса?

- Всички заедно. Бизнесът се оплаква от мудността на държавата, държавата – има критики към бизнеса. Но и двете страни съзнават, че могат да са успешни само заедно. Това беше и причината за създаването на Grand Coalition for Digital Jobs на европейско ниво. Европейските и националните политици си дадоха сметка, че има нещо напълно нерационално Европа да страда от хронична младежка безработица и в същия момент да има цял един сектор, който изнемогва от недостиг на технологични кадри. Към 2020 г. този недостиг ще достигне 900 хил. души на европейско ниво. Която държава ориентира човешкия си капитал в тази посока, ще бере плодовете на своята умна политика десетилетия напред.

След като в момента технологичните компании и организации все повече говорят, че има дефицит на ИТ кадри, дали пък след 10 години няма да се създадат прекалено много ИТ специалисти у нас?

- Уверявам ви, такава опасност няма. Софтуерната индустрия се затвърждава като един от най-бързо развиващите се отрасли у нас, който бележи двуцифрен растеж на годишна база. По оценки на сектора дефицитът на софтуерни специалисти у нас може да достигне 50 хил. само през следващите няколко години, при това говорим за дейност, която е предимно експортно ориентирана. Но това е само част от разговора. По-важната част е, че дигиталните умения стават част от почти всеки бизнес и липсата на такива априори изхвърля нашите деца от пазара на труда. ЕК оценява, че към 2020 г. 90 % от работните места ще изискват такива умения.

До колко една дама може да се развива в ИТ бизнеса, като изключим ръководни позиции?

- Компютрите и особено програмирането все още са си запазена мъжка територия и голяма част от момичетата се чувстват неуверени да пристъпят там. И това е не просто полов въпрос, а реална спирачка пред конкурентоспособността на икономиката ни. Това ни позиционира, нас, жените в традиционно по-нископлатените длъжности и допълнително увеличава ножицата на заплащането на труда между мъже и жени. Затова един от любимите ни проекти, в които инвестираме много, е RailsGirls – уъркшоп, насочен към жените, които искат да придобиват технологични знания и го правят, независимо от професията и възрастта си. Вече имаме повече от 1000 обучени момичета и малко по малко създаваме страхотна общност от жени и мъже, които предават посланието нататък и естествено променят средата. Използвам случая да благодаря на всички, които градят този проект от ден първи.

Ако изключим ИТ сектора, доколко останалият бизнес у нас е дигитално ориентиран и каква трябва да направят компаниите в тази посока. С какво това би ги направило по-конкурентоспособни?

- И тук ни предстои дълъг път. Бизнесът съзнава огромните възможности, които дигиталната икономика му дава и все повече търси технологични решения, за да стига по-бързо и качествено до крайния потребител, да повишава ефективността и продуктивността си, да се рекламира, да продава. Радостното е, че трайно се увеличава процента на компаниите, които започват да използват социални мрежи, облачни услуги, електронни фактури и пр. Неизползваните възможности, обаче, са в пъти по-големи.

---------------------------------------

 

Гергана Паси е магистър по право от СУ "Св. Климент Охридски". Била е Народен представител в два парламента (2001-2004 ; 2005 г.), Министър по европейските въпроси на България (2007-2009), Заместник-външен министър в две правителства (2004-2005 ; 2005-2007 г.) През 2012 г. е номинирана за посланик на новите технологии (дигитален шампион) на България към Европейската Комисия. През 2008 г. Гергана и нейният съпруг д-р Соломон Паси представят пред Европейската комисия, председателството на ЕС и институциите на ЕС идеята за всеобщо стандартизиране на всички зарядни устройства за GSM апарати. Органите на ЕС, Световната GSM асоциация и Световният Телекомуникационен съюз приемат тяхното предложение, което влиза в сила от 1 януари 2011 г.


 

Моля коментирайте