Как може България да използва повече природния газ?

България спешно трябва да разработи нова енергийна стратегия за 2030 г., която включва по-значима роля на природния газ в енергийната система на страната.  Това се посочва в независим доклад на Baringa Partners – най-голямата консултантска компания в областта на енергетиката в Европа, съ-финансиран от Shell. Докладът разкрива, че без нов подход, отчитащ значението на природния газ, страната рискува да изостане от съседите си и да не успее да постигне целите си относно изменението на климата за 2030 г.

Подчертава се възможната роля на природния газ за решаване на енергийната трилема: постигане на декарбонизация, поддържане на сигурност на доставките и осигуряване на достъпна енергия. Той също призовава българското правителство, което в момента изпълнява Председателството на Съвета на Европейския съюз, да приеме подробен план за преход на досегашния енергиен микс към природен газ, да проведе ефективни пазарни реформи, да извърши подбрани инвестиции в инфраструктурата, целящи диверсификация на доставките и равнопоставеност между природния газ и електроенергията.

Докладът показва, че България вече е предприела постъпки за повишаване на сигурността на снабдяването си с природен газ и за насърчаване на местния добив през последното десетилетие. Тя постига добър напредък по целите си относно изменението на климата за 2020 г., опирайки се на значителните си хидроенергийни и ядрени мощности, и засиленото развитие на ВЕИ. Данните обаче сочат, че стъпките към пазарна либерализация не са толкова бързи или ефективни, колкото биха могли да бъдат, пазарът остава силно концентриран, и природният газ играе относително малка роля в електропроизводствения микс.

Анализът на Baringa подчертава ключовата роля, която природният газ може да играе в енергийното бъдеще на България и по пътя към декарбонизация, явявайки се достъпно и изобилно гориво, което може в съчетание с ВЕИ да осигури гъвкаво снабдяване с енергия. Освен това в доклада се посочва, че природният газ може да бъде особено ефективен за декарбонизацията на топлинната енергия, като стане една по-евтина алтернатива на пълната електрификация. Докато обаче държавното ръководство в България обмисля стратегическата си насоченост в националната енергийна стратегия до 2030 г., Baringa се опасява, че на природния газ не се отделя цялото внимание, което той заслужава.

Джаеш Пармар, партньор, отговарящ за енергетиката и ресурсите в Baringa Partners, отбелязва: „Ясно е, че на природния газ е отделяно твърде малко внимание от държавното ръководство и енергийния бранш в България. Кризата с Украйна от 2009 г. обаче нагледно показа уязвимостта на България при енергийните доставки, разчитащи на свързаност със съседни страни. Държавното ръководство започва да отчита, че за България има реална възможност да развие доставките си на природен газ в следващите години и да замести въглищата, на които е разчитала дълго време за добив на евтина енергия. Смятаме, че прилагането на мерките, посочени в доклада, ще освободи потенциала на природния газ в България“.

Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell България добавя: „Ние сме дълбоко убедени в ключовата роля, която природният газ ще изиграе в осъществяването на енергийния преход в България и подкрепяме независимия доклад на Baringa. Shell се съгласява с резултатите от проучването, което показва, че пазарът на природен газ в България има потенциал да осигури един по-евтин път към декарбонизирано бъдеще, отколкото ако насочеността бъде само върху възобновяемите енергийни източници. Това не само ще помогне на България да постигне целите си по отношение на климата, но и ще осигури по-евтина алтернатива за потребителите. Сега, когато Европа гледа към България като Председател на Съвета на ЕС, има възможност българското правителство да бъде лидер в региона“.

Основни препоръки
Въз основа на съдържащия се в него анализ, докладът на Baringa предлага следните препоръки на правителството на България:
• Пълно включване на заинтересованите страни в газовия сектор (включително браншови сдружения и НПО), при разработването на енергийната стратегия.
• Придвижване на реформите на енергийния пазар, ползвайки достиженията на правото на ЕС за подробни указания.
• Използване на процедури за управление на натоварването, за да се разкрие пазарен достъп до основните трасета за внос, запълнени на 90% по договори при ангажимент за транспортирай-или-плащай (ship-or-pay).
• Инвестиции в нови междусистемни връзки, конкретно междусистемна връзка Гърция-България, за достъп до газ по Южния коридор и внос на втечнен природен газ през Гърция.
• Активни действия за увеличаване на капацитета на съществуващата междусистемна връзка с Румъния чрез повишена компресия от румънските партньори.
• Прилагане на регулаторни реформи, така че природният газ да може реално да се конкурира с електричеството при потребителите на топлинна енергия, напр. чрез отмяна или намаляване на плащанията от газовия сектор (операторите на газопреносни мрежи) към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Моля коментирайте