Как един от уроците на шампионa Димитър Илиев ме спаси

Никога не съм си позволявала да ругая в статия, но този път съм бясна на малоумника, който съзнателно щеше да предизвика много сериозна катастрофа. Ядосан, че не му правя път в крайна лява лента на оковръстното шосе на София (Шофьори! – движението в градовете е многоредово и може да се изпреварва и отдясно!!), ме засече зловещо и наби спирачки на метри пред мен със скорост 90 км/ч. За стотни от секундата в главата ми изкрещя изречението: „Скачай до дъно на педалите!“, Точно седмица по-рано това ми беше казал при специално обучение националният ни автомобилен шампион Митко Илиев. Успях да реагирам и може би точно това ме спаси от отворени въздушни възглавници и т.н... И до ден-днешен не проумявам риска, който предприе онзи малоумник да се набия в него, ако не бях с мигновени реакции и зад волана на чисто нов автомобил. А какво ли щеше да стане, ако се бях врязала в задницата на автомобила му, който струва поне четири пъти колкото този, с който бях аз??...

Това е безумие, което честно казано, понякога напълно ме отчайва..., защото този малоумник отпраши, нямах никакво време и сили да реагирам да вадя телефон и да го снимам. Със сигурност е изпитал елементарен мозъчен оргазъм, тъй като за повече няма. Жалко за хубавия иначе автомобил. Със сигурност утре ще се направи на герой пред някой друг – няма значение мъж или жена.

 
Пиша за автомобили от 16 години, карала съм стотици нови автомобили, шофирам по около 50 хил.км на година, една от много малкото жени съм, която пиша активно за автомобили, за щастие нямам нито един пътен инцидент, но един прекаран ден с Митко и Владо Илиеви на изцяло новия прекрасен, тестови полигон Academia Titi Aur в близост до Букурещ, доста ме разтърси. Така както си мисля, че всичко на пътя ми е известно, за пореден път се убедих, че шофирането не е просто някакво въртене на волана, а наистина трябва мисъл и то много концентрирана.

 
 

Знаете ли „Колко е спирачният път при скорост 50 км/ч?“ (отговор – 14м, при 100км/ч – 43м)

„Каква трябва да е дистанцията между автомобилите?“ (не се учудвайте – минимум 3 секунди, не метри (!), а може да стигне и до 9 сек.)

„Ще оцелее ли пешеходец, ако е ударен от автомобил с 40 км/ч?“(отговор 30%). Това са само част от въпросите, които Митко зададе към нас, журналистите, които пишем за автомобили. Честно казано, отговорите на всички ни бяха или мълчаливи или около вярното...

Обучението ни на румънския полигон бе организирано от Dacia България, които през 2014 г. обявиха своето дългосрочно партньорство с Димитър Илиев, посланик на марката Dacia. Националният ни шампион и неговата Академия за безопасно шофиране включихме в първия Алманах на успешните бизнес казуси в България, който издадохме в началото на 2015 г. До днес над 1600 души вече са минали през такова обучение. 

„Нашите пътища са рай за аквапланинг“, това беше едно от следващите изречения на Митко Илиев и след това имахме възможност в реалност да се убедим, че този рай всъщност може да се превърне в ад.


Не знам дали ви се е случвало да попаднете в аквапланинг, но статистиката показва, че голяма част от произшествията се случват именно в такава ситуация. И често официозът излиза със становище „Несъобразена скорост“. Всъщност единственото спасение, когато пътят блести като огледало, е да намалите скоростта. Имайте предвид, че колкото е по-гладък асфалта, толкова опасността е по-голяма. Естествено тук значение има и протекторът на гумите и дълбочината на водата. Какво се случва на практика? Грайферът на гумата не успява да изведе количеството вода, като така образува воден филм между нея и настилката на пътя. Колата вече няма сцепление и на практика е неуправляема.

 

Какво да правим?

- Не натискайте спирачка!

- Не завъртайте рязко волана!

- Не сменяйте предавка!

- Не подавайте газ!

Най-важното е да хванете здраво волана и да гледате напред, там, където искате да стигнете. При горните реакции – въртенето е гарантирано, а повярвайте, усещането (дори и да го очакваш на полигона) никак не е приятно. И пак ще повторя – просто намалете скоростта, когато настилката е мокра (дори в момента да пече и слънце) и спазвайте по-голяма дистанция. Това може много да ви предпази.


След горните редове бих искала всеки, който сега ги чете, да се замисли още един път. Нека оставим настрани „на мен не може да ми се случи“, нека проявим малко повече толерантност и малко повече сърдечност, защото именно това ни различава от животинския свят – интелектът, който ни е дал името Човек.


 

Коментари

Благодаря! Много добре написана статия. Аз също съм имала такова произшествие на магистрала. Пак един такъв човекоподобен ме засече и застана пред мен. Изобщо у нас мъжете шофьори, с малки изключения, са много арогантни и нетолерантни. Те викат, псуват и се държат на пътя като животни.

Моля коментирайте