Fiat 500Х – Made in Italy

Убедена съм, че всяка девойка тайничко си мисли: Само да ми падне някой италианец - няма да му простя! И ако може да е от онези, с гелосаните черни коси, къси сака и тесни панталони, и задължителните кожени обувки, които вървят по тузарския булевард Виторио Емануеле II в Милано...”. Просто брандът „made in Italy” се е превърнал в символ на красота, естетика, емоция, които завладяват всеки, които се е докоснал до тях. Абе казано с три думи - „un amore grande”. А аз, която в известна степен съм и италиански възпитаник, имам особено „зомби“ отношение към всичко, което идва от страната на ботуша. Честно казано, ми трябваха пет месеца да се докопам до последния премиерен италианец – но затова пък беше почти недокосван от други. Една беше навъртял 1000 км, миришеше на кожа и на онзи аромат, който има само чисто нов автомобил.

Беше приказен слънчев есенен ден и понеже закъснявах за едно събитие, направо се метнах зад волана и потеглих по магистрала „Хемус“. „Седя“ високо на пътя и това ми дава усещане за стабилност. Натискам здраво педала на газта, а здравият широк волан, леко отрязан отдолу, ми е много удобен. Автомобил е оборудван с 2.0 Multijet дизелов мотор, 140 к.с. и Stop/Start функция, 4х4 и най-забележителното - 9-степенна скоростна кутия. Нейното голямо предимство е, че има много къса първа предавка, а това е помага при движение извън асфалта. Иначе смяната на всички предавки е толкова плавна, че не я усещам, камо ли да изброя до 9. Естествено всичко това е предпоставка по-добра динамика и по-нисък разход на гориво.

В този момент виждам контролерът, който е долу на централната конзола. Всъщност това е системата Mood Selector, за избор на режим на работа на основните агрегати и компоненти в автомобила – двигател, спирачки, кормилна уредба, автоматична трансмисия и двойно предаване. Тя предлага три типа поведение. Понеже вече почти съм закъсняла, сега е моментът са превключа на състезателното байраче – zzzz...яко звук и изведнъж автомобилът размахва още едни криле. В този момент се променя настройката на двигателя и кормилната уредба за още по-директна и спортна реакция. Като разгневена оса съм. И свети червено:) Разбира се, няма нужда да мислите, че си представям Ферари, защото не е така – просто за концепцията си на малък кросоувър, автомобилът се справя отлично.

Стандартният режим е Auto – за максимален комфорт и минимален разход на гориво, като са оптимизирани всички настройки. All Wheather дава максимална сигурност при намалено сцепление в сложни атмосферни условия.

Чак на другия ден имам време спокойно да се насладя на моя италианец. Естествено, че лицето му носи чертите на фамилията 500. Разпознаваем по групираните двойки светлини, но пък очите са по-изразителни. Отворът за въздуха и стилизираната черна решетка са заимствани от последното поколение. Профилът говори за автомобил, който наистина ще се справи и на по-трудни терени. Естествено няма нужда да го сравняваме с големите лъвове, но ако до вилата ви в Балкана има черен път, то дори и в лошо време няма да има проблем да стигнете до къщата си.

Акцентът отзад пада върху хромираната лайстна. Всъщност хромирани акценти има на дръжките. Формите на задните светлини са увеличени и по тъмно време много ярко се открояват на пътя. Аеродинамиката завършва с елегантен спойлер, перфектно изчислен, за да създаде отлична обтекаемост (0,34) и в същото време отлично естетически издържан (по италиански).

В купето е много приятно. Кръглите форми присъстват навсякъде. Пиано лакът създава усещане за класа. Присъствието на всички елементи е толкова добре изчислено, че да не са нито много, нито прекалено hi-tech – а точно, че да се чувстваш “a casa mia”(от итал. - у дома). Само че този дом е напълно технологично свързан със света благодарение на системата Uconnect. Въпреки, че обичам малките и уютни неща, 5-инчовия сензорен екран ми се стори леко малък. От друга страна, пък с него се борави много добре и няма нужда по няколко пъти да натискам с пръст, за да сменя някоя функция.

Типично по италиански, Fiat 500 предлага сериозен избор между тапицерии, вътрешни цветове и комбинации. Външната цветова палитра също е страхотна – като цветовете на папагала – ярки, отличителни, красиви. Как ви звучи Amalfi жълто, Toscana зелено, или Amore червено и Venezia синьо. Само като ги изписвам сега и се рея в красотата на Италия, която събужда толкова много чувства?

Този автомобил не може да притежаваш ей така, между другото, за него трябва страст и любов, та дори и да има един X накрая.  

Моля коментирайте