Една консултантска грешка

Автор: 

Павлина Цветанова

изп. директор, Supplychain.bg

 
За да си консултант трябва не само много да знаеш, но и много да можеш – тук думата „експерт“ се определя на база успешни практически приложения, донесли печалби на фирмите в краткосрочен и дългосрочен план. Как обаче да разберем дали даденото вълшебно хапче наистина помага и какви са страничните му ефекти. Един консултант трудно би оценил сам ситуацията ако работи на проектен принцип и след завършване на проект повече не се обръща към решен за момента проблем, тъй като го чакат други проекти. Разбира се има консултанти, които са като наблюдаващи лекари и реагират адекватно на всяка негативна реакция на организма на фирмата. Но има и ситуации, в които консултантът установява грешка, иска да я коригира, но вече няма тази възможност, защото е изгубил доверието на клиента. В такива случаи обикновено идва друг консултант, който констатира пропуски и грешки и предлага друг оздравителен план. Странното е, че във веригата за доставки се допускат едни и същи типични грешки, които са поддържани от теорията и са прилагани от консултантите, но в средносрочен и дългосрочен план водят до съществени загуби за фирмите. Една от тях обаче има особено разрушителен ефект, защото от нея страдат и работниците и работодателите, а тя е:
 
Намаляване на движението на производствените работници.
 
Известно е, че движението в склада е поне 50% от всички складови операции. И ако това е приемливо, то движението в производството направо подлудява доста консултанти. На база различни техники, описани в дебелите книги, те изчисляват колко би спестило предприятието, ако производствените служители не мърдат от местата си, а складов или общ работник им доставя необходимите материали. На теория е така, но практиката е различна. 
 
Опитайте да седите в една поза и да вършите едно и също нещо в продължение на 4 часа, с една почивка от 10-15 минути. Тази почивка е едновременно за всички служители, т.е. тя ви стига само колкото да отидете до тоалетна. На обед имате право на почивка от 30 минути и после пак следват 4 часа работа с почивка от 15 минути. Освен това, докато работите вие нямате право да ставате. Колко време бихте издържали на този ритъм? – месец, два, три? Да кажем, че дотук е добре – постигнали сте по-голяма ефективност, вие сте доволни, консултантът е доволен, всичко е супер, само работниците не са доволни, но нямат избор. 
 
И какво следва после – след 5-6 месеца? Следва пълна амортизация на организма на работника. Тъй като човешкото тяло не е пригодено да седи, а трябва да се движи, за да е здраво и работоспособно, прилагайки сух математически метод, ние обричаме работниците и предприятието на бъдещ срив. А бъдещият срив ще дойде, когато хората от региона няма да могат или няма да искат да работят за фирмата, но и като добавка фирмата ще трябва да плаща болнични и трудови обезщетения. Ако мускулите в човешкия организъм не получават „ра­ботни задачи“, те залиняват, атрофират се. Оттам следват редица болести, които трудно се преодоляват и не позволяват на работника да работи понякога с месеци. А веднъж измъкнал се от коварния капан на скованост, кой работник би се върнал в същата фирма на същата работа и би продължил да руши здравето си?
 
Не е необходимо да прилагаме див капитализъм, за да сме ефективни. Достатъчно е да създадем нормални условия на труд, така че хората да искат и да могат да работят. Никой нормален човек не иска да е болен – тогава защо да ги разболяваме насила? Достатъчно е консултантът да помисли малко и да намери решение, с което да изгради дългосрочен просперитет на фирмата. Но това е постижимо само за консултанти с много опит, богата култура и усет към хората.

Моля коментирайте