Джаз звезди под звездите на Деветашкото плато

Джаз фестивалите на открито имат особен чар, а когато се случват сред природата, на някое живописно място, усещането е невероятно силно. В прегръдката на красивата природа талантът на музикантите изригва, завихря се и откровено флиртува с вятъра и залязващите лъчи на слънцето. Това е и най-съвършената представа за джаз на открито, която обаче винаги е застрашена от климатичните условия.

Голяма заплаха беше надвиснала и над джаз фестивала на Деветашкото плато, който тази година се проведе на 23-ти юни. След дни наред ужасяващи прогнози за времето на тази дата в района на Ловеч, тръгнахме от мокра и доста хладна София екипирани с якета и дъждобрани, топли обувки и пуловери. С приближаването на Ловеч небето се проясняваше и слънцето се показваше все по-често и задълго. Като по чудо дъждът остана зад нас и Деветашкото плато, до пещерата Гарваница ни посрещна с ясно синьо небе и приятно топло слънце. Организаторите на фестивала ни бяха предупредили в страницата си във Facebook, че са поръчали хубаво време, но ние все пак се съмнявахме. Те обаче се справиха и с най-независещите от тях обстоятелства.

„Джаз под звездите на Деветашкото плато“ се организира за четвърти път в местността до пещера Гарваница между с.Кърпачево и с.Горско Сливово. Негови създатели са Ива Таралежкова от „Сдружение Деветашко плато“ и джаз тромпетиста Венци Благоев. Събитието има за цел да спомогне за популяризирането и развитието на региона, който през последните 10 години от тъжно опустял вече може да посрещне над 600 души в около 40-те си къщи за гости.

 

Основен магнит за посетителите целогодишно са Крушунските водопади и двете пещери – Деветашка и Гарваница, но това, което би ги накарало да се връщат редовно, са гостоприемните хора, вкусната храна, спокойствието, красотата и незаменимия сутрешен „будилник“ – оркестрите от птици. Идеята за джаз феста се ражда по време на организираните от Венци Благоев срещи „Джаз за деца“ в столичната Чайна (Чай във фабриката). В тях един от най-талантливите солисти е Петър Терзиев, а сред публиката е неговата майка Ива Таралежкова. Следват посещения на района, избор на най-подходящото място за сцена, подбор на музикантите, изготвяне на програма и редица организационни подробности, в които са вложени огромни усилия. Поради големите ограничения за провеждане на събития вътре в пещерите, Венци и Ива се спират на долината до пещерата Гарваница. Идеята привлича множество от най-добрите ни музиканти и с всяка следваща година фестивалът става все по-силен и очакван. Дори първоначално скептичните към джаз музиката местни хора започват сами да предлагат участниците в концертите. Тази година например, местните хора са попитали за виртуозния кавалджия Недялко Недялков, за Мими Николова и Спектрум, които в и взеха участие в концерта.

Началото на фестивала даде диксиленда, който се лееше над пещерата и посрещаше прииждащата публика. Музикалната програма беше много разнообразна и започна с джипси джаз, изпълнен от Александър Куманов (обявен като първата хот джаз китара), Димитър Благоев, Димитър Карамфилов, Петър Терзиев и Вилизар Гичев. Изявилият се като вокал в миналогодишното издание на фестивала, Петър Терзиев сега свири със своя партньор в албума „С укулеле по света“ Велизар Гичев. За тях това беше първото им участие на фестивал.

 

Следваща в програмата беше утвърждаващата се като явление в акапелната музика група Спектрум. Членовете на групата, една от най-ерудираните джаз певици Весела Морова, Боряна Йорданова, която вече е участвала във фестивала, Наско Кулински, Константин Бейков и Янко Янков изпълниха българска музика, джаз, соул и етно парчета, аранжирани от Наско, Косьо и Весела.

Всички с нетърпение очаквахме да чуем вечно младия глас на Мими Николова, която е и една от първите български джаз певици. В „Джаз истории“ по Jazz FM Мими Николова разказва за необикновения си музикален живот и за създаването на едни от най-обичаните и емблематични за джаза по това време песни като „Когато луната изплува“, „Замълчи, замълчи“, „Всичко хубаво на този свят е синьо“. Тези и други песни чухме на Деветашкото плато под акомпанимента на пианото на Атанас Миладинов, китарата на Димитър Благоев, барабаните на Стефан Горанов и контрабаса на Михаил Иванов. Към тях се присъединиха и аржентинският китарист Емануел Лосио, тромпетистът Георги Агатов и саксофонистът Васил Енчев.

Несъмнено едно от най-нетърпеливо очакваните участия във фестивала беше това на Хилда Казасян, която представи части от новия си проект с музиката на Ела Фицджералд. Най-интересни според мен бяха нейните импровизационни диалози с инструментите на прекрасните музиканти Живко Петров, Димитър Семов и Димитър Карамфилов. А ако някой не е виждал и чувал как Хилда свири на конги, непременно трябва да поправи тази грешка. Тя ни показа и това си умение.

Закриването на концерта направиха един от доайените на класическия джаз в България проф. Владимир Радулов, Васил Енчев от Биг Бенда на БНР и основател на Jazz Fusion Quartet, Емануел Лосио, младият контрабасист Михаил Иванов, носителят на награда Грами кавалджията Недялко Недялков, тромпетистът Георги Агатов, който е солист на Общински духов оркестър Ловеч, любимият на публиката от първото издание на фестивала вокалист Павлин Павлов, тубистът на Софийската опера и балет Димитър Узунов, кларинетистът Невилян Гемижев, който е член на Александър рагтайм бенд и редовен участник в Банско джаз фест и други. Празникът обаче не приключи с края на концерта до пещера Гарваница. Всички желаещи се пренесоха в с. Кърпачево за джемсешъна в големия двор на къща Онгъла и до ранните часове на Еньовден най-неуморните джазмени огласяха селото.

Освен чудесния естествен мизансцен на фестивала, който тази година беше допълнително подсилен от рано изгрялата луна с една звездичка под нея, впечатление ми направи симбиозата между музикантите, въпреки големите разлики във възрастта, опитността и известността им. Още по време на концерта някои от инструменталистите се включваха в изпълненията на вокалистите или се присъединяваха към другите си колеги. Най-точната дума е споделяне. Споделяне помежду им, споделяне и с публиката. А тези музиканти имат толкова много за казване!

Накрая бих искала да изкажа и възхищението си от организацията на фестивала „Jazz под звездите на Деветашкото плато“. Само който не е организирал събитие на открито, не знае колко е трудно. А на това събитие нищо не му липсваше. Впечатляващо беше и това, че на следващия ден въобще не личеше, че предишната вечер стотици хора са били там, че са яли, пили и веселили. При такова отношение към природата, не съм учудена, че тя ни прие така добре и противно на всички прогнози не ни изпрати гръмотевиците и дъжда си, а само вятъра, който да гони облаците от слънцето и лунните лъчи.

 

Моля коментирайте