Джанавара - свещено място на ранното християнсто

Туризмът, най-интензивната и консумирана икономика, поставя европейските държави пред известен брой от предизвикателства, които ги подтиква да търсят иновативни методи и стратегии за неговото устойчиво развитие на национално, регионално и местно ниво.
В този динамичен контекст се представяме един от малко познатите исторически обекти със силен туристически потенциал в района на Варна - Раннохристиянската църква, който се намира на 4 км югозападно от Варна, на североизточния склон на възвишението Джанавара, недалеч от южния бряг на Варненското езеро.
Проблематиката, която породи инициативата да напишем този текст, се формулира около въпроса дали Раннохристиянската църква в местността Джанавара със своите уникални дадености може да се реализира като конкурентна и динамична туристическа дестинация въпреки отсъствието на реално изградена местна политика за нейното развитие.

Първите откриватели на Раннохристиянската църква в местността Джанавара са братята Карел и Хермин Шкорпил. След това, през 1997 г. Александър Минчев, научен сътрудник към отдел „Археология”, Регионален исторически музей (РИМ) Варна, заедно със своя сътрудник археологът Васил Тенекеджиев правят сензационно откритие на обекта – разкопките разкриват битови помещения, доказващи, че църквата е била част от манастирски комплекс.

 

Сградата

 

снимка РИМ-Варна

Сградата е еднокорабна, с вътрешна апсида, едноделен нартекс и е имала атриум с колонада. Размерите на обекта са с дължина 31м, ширина 28м и дебелина на стените на наоса 2,5 м. Църквата е построена от редуващи се пояси от дялани каменни блокове.
Долните части от стените на църквата са били покрити с мраморни настилки, а над тях е имало стенописи, от които е открита малка част. Централният кораб на църквата, олтарът и кръщелнята са били покрити с големи мраморни плочи. Подовите настилки на останалите помещения са били покрити с многоцветни мозайки от геометрични и флорални мотиви.
Археолозите анализират допълнително два разкрити зида, които са свързани с основната сграда и се явяват като продължение на нейните външни стени в източна посока. Те очертават в противоположни посоки части от помещения. Разкритието подкрепя предположението, че църквата не е била самостоятелна сграда, а част от по-голям манастирски комплекс.

Хипотези за общността, построила храма

Анализът на мозайките свидетелства за възможността църквата да е изградена от сирийски преселници. Учените градят и втора хипотеза, според която раннохристиянската църква е била построена от представители на монофизитска общност. Исторически данни показват, че през първата половина на VІв. в Одесос е имало такава. Тя е била под покровителството на императрица Теодора (+548г.) – съпруга на Юстиниан.

Трите открити реликви


Последните археологически изследвания на църквата в местността „Джанавара” показват, че е с историческа стойност от световно значение. Организирането на пълно археологическо проучване и обстойният анализ на откритите разкопки ще допринесат за утвърждаването й като важен исторически и културен паметник.
Понастоящем съществува проект „Колд Кейс” на фондация „Балканско наследство” в сътрудничество с РИМ Варна. Неговата цел е да организира учебни стажове за любители и студенти по археология, които всяка година се включват в разкопките на обекта.

Социализация на църквата

Първата основна стъпка е включването на църквата в културния облик на Варна. Интеграцията може да се реализира по два начина: приспособяването и като музей на открито и превръщането й в музей на ранното християнство в Одесос и околностите му. В дългосрочен план раннохристиянската църква в „Джанавара” би могла да се развие като „музей на Ранното християнство в Одесос и околностите”.

Гробницата, снимка РИМ Варна

Развитие на археологическия обект като туристически продукт

Културен туризъм

Като туристически обект раннохристиянската църква се характеризира с важни предимства: уникалност на културното и историческо наследство, регионално туристическо лидерство – църквата е разположена в една от най-бързо развиващите се туристически зони, географско положение – манастирският комплекс е разположен в агломерацията на Варна, в близост до кв. Аспарухово и е достъпен за туристите.

Еко-туризъм

Културно-религиозните дадености на археологическия обект имат прекрасната възможност да си взаиомодействат с благоприятните природни условия на „Джанавара”. Изграждането на еко-туристически пътеки в района ще предложи на туристите възможността да наблюдават и изучават местната природа, да се наслаждават на отдих в съхранена природна среда и общуване с автентична култура, да съчетаят културно посещение със спортни и приключенски дейности.

Неуредици в правния статут на църквата

Районът е част от държавен горски фонд и е под юрисдикцията на Държавно горско стопанство и Регионална дирекция по горите, Варна. Но същевременно разкритите археологически останки от раннохристиянската църква се явяват част от националното културно наследство. В резултат обекта е с неизяснен статут и неутвърдена отговорност на институциите, които трябва директно да взимат решение за неговото стопанисване и развитие.
Понастоящем РИМ-Варна извършва разкопки на обекта, но докато не се разреши собствеността над археологическия обект няма реалните правомощия и капацитет да опази обекта, както и да развие ефективни инициативи за неговото социализиране.

Непоследователна маркетинг стратегия за популяризиране на обекта

Днес „Джанавара” продължава да „се крие” под пластове земна пръст заради набези от вандализъм и невъзможност да бъде защитена и охраняема зона. Разкритите археологически разкопки остават неизвестни, или достъпни за ограничен кръг от обществеността.
Първостепенно е да се създават по-широки и дългосрочни модели на публично-частно партньорство: предоставяне на по-широко поле на действие на т.нар. Консултативни съвети по туризъм или неправителствени организации. (формирани на принципа на публично-частно партньорство и в тях участват представители на местната власт, областните администрации, централната власт, НПО и бизнеса) в плановите райони на България.



 

 

Моля коментирайте