Как да не се издъним в бизнеса?

Експертите може да грешат, да грешат и пак да грешат. Но въпреки това продължават да предлагат услугите си навсякъде и на всички, досаждайки с поредното си наблюдение или предвиждане относно политическите и икономическите процеси в света, завоалирано в някакъв нов жаргон. Или пък да представят някоя добре забравена стара идея за нова.

Колко маниакални идеи може да съществуват според вас? Теория Х. Теория У. Теория на Хаоса. Управление на целите. Мениджмънт за една минута. Тотално управление на качеството. Върхови постижения. Упълномощаване. Смаляване. Повишаване.
Постоянно се появява нещо ново. Всъщност това, което правят експертите, е да измислят нови думи. Нищо повече. Наскоро чух един мениджър да говори за “денаемане” на работници.
А какво представлява матричният мениджмънт? Доколкото мога да преценя, това означава, че благодарение на тази матрица един работник има привилегията и възможността да се отчита пред поне трима мениджъри.

Малко преди да настъпи така нареченият дот-ком крах (dot-com crash - бел. пр. - сриването на акциите на интернет компаниите в периода 2000-2003), чух израза “степен на изгаряне” (burn rate). Това означава просто да харчиш нечии чужди пари; пари, които той никога повече няма да види. Това сигурно изглежда забавно, ако не броим факта, че безкрайното доверие, което имаме в разни експерти, може да ни доведе до сериозни затруднения или дори до пълен провал.

В бестселъра „Десет божи заповеди. Как да (не) се издъним в бизнеса” авторът представя своите идеи за развиването на успешен бизнес в съвременния свят и споделя опита от дългогодишната си практика в областта на рекламата и маркетинга. Кио извежда и конкретизира начините на поведениe, които водят към фалит в бизнеса.

 

Издателство “Кръгозор”
www.kragozor.com
Цена 12,00 лв.
Брой страници: 200

От 2007 г. насам, съм свидетел на това как финансовите пазари изпадат в бедствено положение, защото следват статистически модели, които изключително много подценяват опасността от отпускането на рискови заеми. Но го обясняват като “грешка в модела”. Това не е “грешка в модела.” Това е човешка грешка.

Всеки, който притежава поне малко здрав разум, би могъл да предвиди, че отпускането на много заеми на хора, без възможности да ги плащат, е лош бизнес

Но разните финансови гении продължаваха да го правят. И всички остават изненадани, когато това поведение води до отрицателни резултати. “Ах, колко безразсъдно постъпихме!”
Често се случва така, че поради лоша преценка нещо, което изглежда гениално, всъщност се оказва твърде глупаво.
Това важи в особена степен за управлението на големи предприятия. Мениджмънтът е занаят, а не наука. Пазете се от тези, които се опитват да изразят човешкото поведение с някакви математически принципи. В Кока-Кола също сме имали експерти и консултанти, които гледаха на хората единствено като на бройки. Те се провалиха в работата си. Просто не може да мислиш за всичко по този начин. Според мен това показва липса на каквото и да било въображение.

В работата си съм се срещал и с много експерти, които се опитват да направят оценка на даден бизнес, като го сравнят с други подобни на него в рамките на определена сфера в индустрията, и после изработват план за повишаване на приходите, базиран на средните резултати. Това е ужасна грешка, защото всяка отделна компания би следвало да се стреми към индивидуалност, която да я направи уникална в очите на клиентите, а не да се приравнява с останалите компании. Аз никога не съм гледал на Кока-Кола като на една от многото компании за производство на безалкохолни напитки. В моето съзнание тя винаги е била и ще бъде компанията Кока-Кола. Останалите не са “имитатори”, както някои от предишните шефове на Кока-Кола смятаха. Те просто не продават кока-кола.

Мениджърите, които се занимават с преструктуриране на компаниите, обикновено вследствие на сливания между тях или свиване на производството им, често са изправени пред болезненото задължение да уволняват работници и служители. Но вместо да съобщят това на засегнатите хора по откровен и прям начин, те понякога се опитват да стоварят вината върху новите бизнес планове, изработени от дадена консултантска фирма например. Това поведение е доста страхливо според мен. Ако вие сте подписали плановете за промените, тяхното изпълнение е ваше задължение. В крайна сметка, ако не сте склонни да поемете отговорността и вместо това прехвърляте правомощията си на външните експерти, няма да успеете да доведете до край и промените, които сте планирали.

Винаги съм имал правило, че лошите новини, включително и известията за уволнение, не бива да се съобщават чрез имейл, с писмо или по телефона. Всяко едно нещо, което може да окаже силно психологическо въздействие върху някого, заслужава да бъде съобщено лице в лице.

В последното си писмо до акционерите на Дженеръл Илектрик, Джак Уелш пише: “Отнасяйте се с неприязън към бюрокрацията във вашата организация.”

По материали от авторската книга
“Десет божи заповеди. Как да (не) се издъним в бизнеса”