Дигитална трансформация на управлението

Автор: 

Д-р Ваня Бабанин

консултант по управление на брандове и репутация

 

Скоростта на ежедневието не е пощадила и темата за дигитализацията. За мнозина тя доста повърхностно се свежда до присъствие в социалните медии и евентуално въвеждане на системи за обработка на бази данни. Big Data, Internet of Things, AI (Artificial Inteligence) остават само секси изрази, които пазим за срещи с познати по време на конференции и семинари.

Изключение са онези, които вече са успели да трансформират своя бизнес, за да е адекватен на утрешното общество.

Дигитална трансформация звучи едновременно близко и често употребявано - като дистанционно за гаражна врата, а от друга страна остава непознато и обвито в мистика по начина, по който дори не си задаваме въпроса, как точно се произвеждат батериите за това дистанционно.

И все пак - какво прави една трансформация дигитална?

Защо трябва да е такава? И колко точно се променя бизнесът? Индустриална революция ли е дигитализацията или повод да погледнем на начина си на живот и на начина да правим бизнес през различна призма?

Ако играехме на асоциации (всъщност, доста полезен инструмент за анализ на управлението), за “дигитална трансформация” щяхме да имаме богато разнообразие от отговори: “компютри”, “онлайн”, “ново поколение”, “персонализация”, “лидери”, “модерно”, “нормално”, “данни”, “процеси”, “висока скорост”, “Индустрия 4.0”. Всички те са верни. И откъслечни.
Дигитализацията е предпоставка за необходимостта от трансформация. Дигитализацията е метод и инструментариум за трансформацията. Дигитализацията влияе върху бизнеса и през хората - в техните различни роли на служители, потребители, различни заинтересовани групи. Затова е важно да адаптираме начина си на правене на бизнес към променените условия в средата. А за да променим поведението си, първо трябва да променим начина си на мислене.

За управлението винаги е било важно да има ясни цели и измерители за постигането им. И днес това е така. За ефективността винаги е било важно как ще се комбинират и използват ресурсите, главно хората и процесите. И днес това е така. За маркетинга винаги (е, почти винаги) най-важни са били клиентите и техните потребности. И днес това е така. За комуникацията винаги най-важни са били достоверността, яснотата и актуалността. И днес това е така.

Къде е разликата?

В скоростта, в обемите данни, в индивидуализацията на търсенето и предлагането, в нестабилната и динамична среда. Отговор на всички тези предизвикателства е дигиталната трансформация на бизнеса.

Всеки предмет и услуга стават все по-зависими от (или поне интегрирани със) софтуер. Основните аспекти на дигитализацията засягат различните области от бизнеса. Много видими и осезаеми за всички са персонализирането на маркетинга и динамиката на комуникация. Фокусът се измества върху on-demand тъсенето (съответно, предлагането). Сегментацията на целевите пазари е толкова детайлна, че в някои браншове и комуникацията, и предлаганите услуги са направо индивидуални. И тези браншове се увеличават с всеки изминал ден.

Можем да събираме все повече данни за потребителското поведение, за предпочитанията и за влиянията - върху решението за покупка, върху консумацията, върху взаимодействията между отделните фактори. Но се оказва, че не винаги можем да ги обработваме ефективно. Защо? Ако ни липсва ясна, измерима цел и се движим без посока, сме като в поговорката “Ако не знаеш накъде вървиш, ще стигнеш точно там”. И целият набор от прецизни данни, които сме събрали - температурата, до която са били нагрети гумите на автомобила пред нас точно в тази точка от пътя, скоростта и посоката на вятъра на десет километра западно от нашето местоположение на 15 април 2008 г. и пълният списък с покупки за седмицата на главния герой от филма, под чийто билборд се намираме - няма истински да ни помогнат да продължим.
Затова ако дигитализацията е самоцел, най-добре да спрем тук. И да помислим отново.

Друга важна област от бизнеса, изискваща дигитална трансформация, е производството

Но не само под формата на автоматизация на някои от поточните линии. Нито дори по повод замяната на онези 40% от работните места с роботи, за които всички усилено говорят.
Производството може да се дигитализира, само ако тази дигитализация отрази цялата комплексност на процесите в него - от гъвкавото управление на веригата за доставки, през отчитането на процесите и ресурсите в реално време до индивидуализирането на крайния продукт. По възможност според предпочитанията и със съучастието на крайния потребител. Като дизайн, подобно на Nike, или по калъп от твоя собствен крак по-рано сутринта, като при Adidas. Само че още по-добре.

ERP-системите дават чудесна основа, върху която да се развиват анализите за прилагане на гъвкави решения и могат да са чудесна отправна точка за начало на дигиталната трансформация. Дори и само с необходимостта от преоценка на всички процеси и интерфейси, области на взаимодействие между иначе разкъсаните вътрешни звена и “острови” в организацията.

Постепенното сливане на физическия и дигиталния свят и все още необозримите възможности и последици от него не идват, без да платим съответната цена

Рисковете пред бизнеса също сливат двата свята и наред със заплахите от природни бедствия (с 24%) и пожари и аварии (16%), сред големите рискове попадат и кибер инцидентите (обединяващи IT повреди и пробиви в базите данни, с 30%). Единствено постоянни сред рисковете пред бизнеса според Allianz Risk Barometer за 2017 г. - като смъртта и данъците в добрите стари американски филми - остават рискът от прекъсване на бизнеса (с 37%) и заплахата от прекомерна регулация (също и в 20th Annual Global CEO Survey / PwC).

Най-дъбоката степен, до която достига дигиталната трансформация е начинът, по който работим.

Високата гъвкавост и ре-активност на всяка промяна, увеличената сензитивност по теми като корпоративна социална отговорност (CSR)и ангажираност в каузи и най-вече организацията на работата.

Гъвкаво работно време и място отдавна не са достатъчни, за да изграждаме успешно „екипите-на-утре”. Те вече са нормално изискване от едно ниво нагоре, въпреки страха от загуба на контрол у множество ръководители. Защото днес вече приносът на всеки се измерва не според вложеното усилие, т.е. колко часа е пъшкал, подпирайки бюрото си. А според постигнатите цели.

Което още веднъж извежда ролята на лидерите (не просто мениджърите) като ключова при разпределение на задачите и за мотивацията на екипа. Като компенсаторен механизъм при управлението на хора, за да балансира засилената дигитализация, смисленото общуване и човешката страна излизат на преден план. Trello или Slack са чудесни платформи за управление на екипни проекти и улесняват комуникацията в реално време между отдалечени екипи (съседни стаи или различни континенти). Но те не могат да ни накрат да говорим с колегите си. Вътрешната координация може да се превърне в още по-сериозен проблем и да задълбочи “силозирането” на отделните звена, ако не се полагат фокусирани усилия тази посока.

А в обратния случай, прегръщането на дигиталната трансформация на бизнеса се изразява не на последно място в сформирането на гъвкави екипи за проектни задачи, които обикновено се състоят от класически вътрешни за организацията служители, фриленсъри, екипи или отделни хора от доставчиците на услуги и подизпълнителите. Остава само са да се намери подходящ лидер, който да ги води в динамичните “спринтове” за постигане на целите.

Примери за трансформации в тази посока са официално обявеният на 8 февруари 2017 г. ко-креативен екип на Beiersdorf и дългогодината им агенция FCB, който разрушава традиционите йерархични структури. Или анонсираната на 16 февруари клиентски-центрираната нова структура на  Ogilvy, която обединява в девет групи различни клиенти и компетенции на компанията, например брандинг, дигитални иновации, анагжираност на потребителите, PR и медии.

Поемете дълбоко дъх, огледайте се. И се включете в маратона от динамични къси спринтове с честа промяна на посоката. Обещавам да бъде забавно.

 


 

Моля коментирайте