Антиб – френско вдъхновение с аромат на абсент

 

Малки, тесни каменни улички, обградени от високи къщи с ярки фасади и малки прозорци с цветни кепенци. Тишина и спокойствие, чистота. На места тропическите растения и огромни кактуси като че ли са оставени нарочно за снимка. А горе синьото небе ярко контрастира и цялата тази атмосфера те кара да се разхождаш из този различен свят с усмивка на лицето. Иде ти да седнеш на някоя от малките каменни стълби пред старинен дом или пък на голямата укрепителна стена с изглед към морската шир, да хванеш молива и да рисуваш или да пишеш (дори и никак да не ти се отдават тези изкуства). Това е Антиб (Antibes juan-les-pins), още една перла от гердана на Френската Ривиера, само на десетина километра от Ница.

 

Творческият порив, който обхваща обикновения посетител, когато попадне в старинен Антиб не е случаен. Това място е вдъхновило огромна плеяда световни творци. От началото на 20-и век, художници и писатели правят полуостровът безкраен кръстопът на модерното изкуство. Писателите Джордж Санд и Флаберт, Мопасан и Жул Верн се оттеглят да работят тук на спокойствие. Малко по-късно се заселват литературните фигури Камий Фламарион и Анатол Франс. Майсторите импресионисти Моне, Дуфи, Будин намират вдъхновение сред естествените пейзажи, които се откриват на всеки ъгъл. Самият Пикасо живее шест месеца в Антиб, а когато напуска, подарява някои от своите творби на града. Затова днес една от важните забележителности, която трябва да посетите е именно музея Picasso, посветен на него, където постоянно има различни експозиции.

 

Ако обърнем поглед към историята на Антиб Жуал-ле-Пен (както е цялото име на града) ще се върнем назад в продължение на доста хилядолетия. През 5-ти преди Христа мястото е гръцка колония и заради стратегическото си естествено пристанище става важен търговски център, който доставя зехтин, керамика, подправки, вино. Тогава се нарича Антиполис. По-късно градът преминава в различни владения, включително испанско по времето на Хенри IV, френско и италианско в епохата на Медичите. Затова и укрепленията са изградени, за да пазят града от нашествениците, които всъщност са запазили и това, което историята е оставила.

В продължение на много години Франция и Савоя са в разпра за провинция Ница, която най-сетне през 1860 г. става френска територия . През това време Антиб е загубил цялото си стратегическо значение, затихнал е зад масивните стени, които правели невъзможно разширяването му. Затова управата на града събаря част от тях, за да се отвори към околните провинции. Така започва новата експанзия към Cap d'Antibes, благоприятстваща развитието на градинарството, последвано от създаването през 1882 г. на морския курорт Juan-les-Pins. Благодарение на феноменалния растеж на туризма на Лазурния бряг се превръща в най-голямата модна лятна дестинация на бреговата ивица, приветствайки международния елит от политически, висше общество и артистични среди, сред които Скот Фицджералд, Жан Кокто, Марлейн Дитрих, семейство Кенеди и др.

 

Неговите екзотични вили в стил Бел епок и модернизъм, са дискретно скрити зад гъста растителност, а тесни пътеки водят до частни плажове. Богатият курорт е любимо място на музиканти артисти художници заради множеството ресторанти, казина, дискотеки, барове, където кипи бурен нощен живот, а партита се редят едно след друго. Американският джаз саксофонист Сидни Бекет е влюбен мястото и организира тук своята сватба през 1951 г. Железопътният магнат Франк Гулд открива първото лятно казино. Американският артист от френски произход Рудолф Валентино има разкошна вила. Всяка година през юли Жуан ле Пен се провежда световен джаз фестивал (12-22 юли 2018), а на пристанището може да видите акостирали фантастични огромни яхти.

 

Когато попаднете в Антип, непременно трябва да отидете до автентичния Абсент бар (Absinthe bar), в който по традиционен начин да изпиете чаша от тази високоалкохолна и ухаеща на анасон напитка (между 65 и 75 градуса) е замайвала в миналото главите на градската артистична бохема. Един от най-пристрастените е бил Ван Гог, който, за да подсили този ликьор прибавял и коняк! Вие обаче спокойно може да отпиете 20 мл, които се разреждат с капки вода, падащи от специална кана с кранчета през бучка захар. Традицията повелява задължително да имате шапка. Цената е около 6 евро.

 

 

Край крепостния вал на морето се издига замъкът от 16-ти век Grimaldi. Тук Пикасо има свое студио, където твори шест месеца. Когато напуска дарява много свои произведения на града, сред които „Радостта от живота” , „Нощен риболов над Антиб”, Антиполис”, като е подписвал единствено онези, които са напуснали мястото. Днес замъкът е реконструиран на музей, в който освен творби на великия художник има и други експозиции. Входът е 6 евро.

 

 

Моля коментирайте