Алпинистът Георги Георгиев - Черния: Планината не прощава грешките

 

Девствените планински склонове и улеи привличат неудържимо скиорите. Това, да си първи и да прокараш следи върху бялата шир със сигурност е страхотно усещане. Но така, както планината гостоприемно би ви се зарадвала да оставите своя подпис върху бялата и премяна, така и неусетно може да се разсърди и да изсипе върху вас и най-големия си яд, не дай Боже да ви изпрати лавина (нещо, което се случи с младежи само преди дни)!

И за да не влизаме в конфликти с нея, разговаряхме с известния планински и ски водач Георги Георгиев (Черния) защо, преди да навлезем в планинските непознати дебри трябва да се научим да разпознаваме опасностите и защо първо трябва да мислим, а след това да се оставим на емоциите. Ето какви съвети дава той.

 

„За съжаление в България няма лавинен бюлетин, в който хората да могат да проверяват какво е нивото на лавинната опасност. Спасителната служба се опитва да прави нещо подобно, като дава параметри за лавинна опасност, но те не са обективни, защото са изкуствено завишени, с цел предпазване, хората го знаят и започват да не вярват на информацията.
Затова преценката остава на всеки един човек да реши сам дали да влезе в планината или не. Много хора действат обаче прибързано, защото първият път им се е получило, следващият пак и решават, че знаят всичко. Истината е, че трябва да имаш опит и да се съобразиш с много компоненти за вземане на решение.

 

За да излезете извън пистата трябва да имате поне средна ски техника, или казано на скиорски език „да държите ските успоредно“ и задължително лавинна екипировка. Тя влючва три основно компонента - лавинен уред, който излъчва сигнали и с който може да се търсят пострадалите, (цена около 300-400 лв.), лавинна сонда (около 50-60 лв.) и лавинна лопата, която е около 100 лв.Грубо сметнато базисният комплект, без който не трябва да не ходим в планината излиза около 500 лв. Нали си давате сметка, че той може да струва живота ви?

Освен, че трябва да имаме тези уреди е важно и да знаем как да ги използваме и тук посещението на лавинни курсове е много важно. Един курс минава за уикенд и е около 60-80 лв. За наша радост все повече хора посещават такива курсове, в които научават, как да работят с уредите, как да разпознават сигналите на планината, как да се изровят, ако дойде страшното и т.н.
Най-важно обаче е да се научим да разпознаваме лавинния терен, което отнема време и за съжаление няма категоричност. Винаги в природата съществува неизвестност, но ако имаш подготовка можеш да забележиш повече неща и да търсиш в знаците на планината.

 

Много важно е да запомните, че „Сам в планината нямам работата!“

Винаги трябва да сте с някой друг, който е на вашето ниво или по-добър. Има едно правило – когато се прави излизане, трябва да има някой, който е колектор на предложенията и взема решенията. Не са малко инцидентите именно, защото не е имало кой да вземе крайно решение. Принципът на единоначалието е много важен, а най-опитният трябва да се съобразява и с нивото на хората, за да може да ги води. Казано иначе - „да влезе в техните обувки“.

Често скиорите влизат в различни склонове, защото са видели следи и са решили, че е безопасно. Но в този случай не знаем кога е минал този друг и какво е нивото му - може да е много по-добър от нас. Друга честа грешка е, че масово хората спират на склона, за да си правят снимки, натежават и лавината тръгва. Много добре трябва да преценим ако спираме къде ще е, така че да сме предпазени, а най-добре е склонът да го спуснем на един дъх, защото така най-малко ще го натоварим. Едно рязко спиране или падане въздействат на снега като удар от 1800 кг. По принцип склонове под 33 градуса не са толкова опасни, докато от 33 до 45 са най-опасни. Над 45 градуса също не са толкова опасни, защото склонът е толкова стръмен, че се самопочиства от снега, но пък трябва да имаме достатъчно добра техника, за да го спуснем, защото отново остава риска от падане и удар върху покривката.
Трябва да имате предвид, че там, където има рязка смяна на наклона също има сериозен риск от лавина. Най-много жертви има в дните със средна лавинна опасност (ниво 3). Тогава имаме възможност да стигнем до терена, но планината е толкова настръхнала, че не ни прощава грешките. При 4-та и 5-та степен хората просто нямат възможност да влязат в планината.

 

Ако сте зимни пешеходци

България е една от страните с много добра планинска лятна и зимна маркировка. И въпреки че тя ни излага на най-малък риск, не трябва да се доверяваме сляпо. Трябва да се има предвид, че пешеходните туристи влияят с по-голяма сила върху снежната покривка. Снегът се дупчи повече, за по-дълго време и пропада по-надълбоко, дори и със снегоходките. Ако със ските може и да избягаме евентуално, то пеша е много трудно. Често хора ходят без екипировка, което е голяма грешка, като не е достатъчно само един в групата да я има – всички трябва да са екипирани, иначе няма смисъл. Освен това не забравяйте добрата стара, хартиена карта от самото начало, защото лошото време идва много бързо и една гъста мъгла може да ви вкарва в терен, в който нищо не виждате. Разбира се, носете и компас и GPS.

 

Искам да отбележа, че когато не виждаме терена, нямаме никаква работа в планината. Мъглата много обогатява снежната покривка с влага и усилието да тръгне снегът е нищожно. Важно е да научите дали снегът е дошъл със силен вятър и тогава отново забравяме за всякакви излети. Най-опасно е спящото бяло поле тип „лавинна дъска“, което се провокира най-често от човешко присъствие. Какви са разликите в температурите – денем/нощем, дали има ниска слоеста облачност и още много неща, но те се учат именно на курсовете.
Забравете фразата „аз познавам мястото“. В планината тя не е валидна, защото всеки ден ситуацията е различна, снежната покривка също, да не говорим за предишната година. И не мислете, че ако сте в гората нищо не ви застрашава – напротив и най-малкия откъснат сняг може да ви удари в дървета“.

--------------

Георги Георгиев (Черния) работи като независим планински водач от 1994 г. Един от основателите на асоциация "Свободни Планини". Водач на трекинг групи по планините на света: Алпи, Хималаи, Карпатите, планините на Турция, Гърция, Македония и др. Има множество изкачвания в Алпите на върхове над 4000 м., Кавказ, Памир и др. Ръководил е ски експедиции по света. Водил трекинг, катерачни и ски групи в България и планините на света. Автор на премиерни изкачвания в планините на България и Турция, множество премиерни ски спускания. 

Моля коментирайте